Вячеслав Бутусов
| Вячеслав Бутусов | |
 | |
| Роден |
15 октомври 1961 г.
|
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | ВБ, ВГ, ВГБ |
| Стил | рок, арт рок, ню уейв, рокендрол, електронна музика, Готик, шансон |
| Инструменти | китара, бас китара, клавирен инструмент, дръм машина, вокал |
| Глас | баритон |
| Активност | от 1978 г. |
| Участник в | „Наутилус Помпилиус“, U-Piter, Orden Slavy |
| Семейство | |
| Уебсайт | butusov.ru |
| Вячеслав Бутусов в Общомедия | |
Вячеслав Генадиевич Бутусов (роден на 15 октомври 1961 г., Красноярск, СССР) е съветски и руски рок музикант, певец, композитор, писател, общественик; заслужил артист на Руската федерация (2019), лауреат на наградата на Ленинския комсомол (1989). Лидер и вокалист на рок групите Nautilus Pompilius, Ю-Питер и Орден Славы.
Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]
1982 – 1997: Nautilus Pompilius[редактиране | редактиране на кода]
Докато е студент първа година в Свердловския архитектурен институт, той се запознава с музиканта Дмитрий Уметски. Двамата младежи били запалени по музиката и често се събирали да свирят заедно. Това води до записването на първия албум на Nautilus Pompilius, Pereyezd (Преместване) през 1982 г., който има малък успех. През същата година Бутусов се запознава с поета Иля Кормилцев. Заедно записват първия зрял албум на групата „Невидимка“ през 1985 г. Следващата година тандемът им издава записа „Разлука“, който донася популярността на бандата. Последният албум на групата, Yablokitai, е записан от Бутусов и Кормилцев през 1996 г. в Англия.[1]
от 1997: солова кариера[редактиране | редактиране на кода]
След разпадането на Nautilus Pompilius Бутусов започва своята солова кариера. През 1997 г. записва Nezakonnopozhdenniy AlKhimik doktor faust pernatiy zmey с Юрий Каспарян, а през 1998 г. – първия си солов албум Ovaly. През тези години той има и кратка епизодична роля в руски криминален филм Брат. През 20-те години на XXI век Бутусов се насочва към класическата музика. Композира музиката към театралната пиеса „Двама царе“ по пиесата на Борис Акунин[2] и пише либрето за симфоничния проект „Плачът на Адам“.[3]
2001 – 2017: Yu-Piter[редактиране | редактиране на кода]
През 2001 г. Вячеслав Бутусов основава групата Yu-Piter с бившия китарист на „Кино“ Юрий Каспарян. Те са записали седем албума, като последният е Gudgora през 2015 г. Yu-Piter е разпуснат през 2017 г.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Бутусов е женен за Анжелика Естоева (родена 1970 г.). Има четири деца: три дъщери – Анна (родена 1980 г.; с първата си съпруга Мариана Доброволски-Бутусова), Ксения (родена 1991 г.), София (родена 1999 г.) и син Даниил (роден 2005 г.).[4]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- Без албумите на Nautilus Pompilius и Yu-Piter
Солови албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Овалы (1998)
- Тихие игры (2001)
- Модель для сборки (альбом)|Модель для сборки (2008)
- Гудбай, Америка! (2017)
- Аллилуйя (2019)
- Chiaroscuro (2020)
Колаборации[редактиране | редактиране на кода]
- Мост (1985)
- НезаконНоРождённый АльХимик доктор Фауст — Пернатый Змей (1997)
- Элизобарра-торр (2000)
- Звёздный падл (2001)[5]
Филмови саундтраци[редактиране | редактиране на кода]
- Брат (1997)
- Брат 2 (2000)
- Война (2002)
- Жмурки (2005)
- Игла Remix (2010)
- Нас других не будет (2021)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Филм | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Заглавие | Година | Роля | |||
| Раньше было другое время | 1987 | камео | |||
| Зекрало для героя | 1987 | камео | |||
| Рок из России | 1988 | камео | |||
| Серп и гитара | 1988 | неуказано име | |||
| Настя и Егор | 1989 | камео | |||
| СВ. Спальный вагон | 1989 | пътник | |||
| Брат | 1997 | камео | |||
| Александр Башлачёв. Смертельный полет | 2005 | камео | |||
| Митьковская встреча эры милосердия | 2020 | Глеб Жеглов | |||
| Нас других не будет | 2021 | себе си | |||
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- Виргостан (2007)
- Антидепрессант. Со-Искания (2007, в съавторство с Николай Якимчук)
- Архия (2011)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда на Ленинския комсомол (1989) за песните му с Nautilus Pompilius[6]
- Награда „Златен грамофон“ (2004) за песента му „Градско момиче“
- Царскоселская Художественная награда (2007)
- Медал „15 години Кемеровска и Новокузнецка епархия“ (26 март 2009 г.)
- Орден „За заслуги към отечеството“, IV степен (13 октомври 2011 г.). За приноса му в развитието на музиката, изкуството и дългогодишна творческа дейност.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Александр Кушнир: „Путь Кормильцева – минное поле“ // ripol.ru. Архивиран от оригинала на 2022-09-20. Посетен на 2о февруари 2023.
- ↑ Вячеслав Бутусов станет автором музыки к проекту Александринки по пьесе Бориса Акунина // tass.ru. Посетен на 20 февруари 2023.
- ↑ Подробности либретто проекта „Плач Адама“ // butusov.ru. Посетен на 20 февруари 2023.
- ↑ Вячеслав Бутусов: „Жена меня призывает не впадать в крайности“ // trud.ru. Посетен на 20 февруари 2023.
- ↑ „РГ“ приводит список ярких музыкальных проектов Вячеслава Бутусова // rg.ru. Посетен на 20 февруари 2023.
- ↑ Наутилус Помпилиус (Часть 1) // nneformat.ru. Посетен на 20 февруари 2023.
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 13 октября 2011 года № 1347 // kremlin.ru. Архивиран от оригинала на 6 ноември 2014. Посетен на 20 февруари 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vyacheslav Butusov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
