Габриел Есперанса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Габриел Есперанса
еврейски духовник
Роден

Религия Юдаизъм

Габриел Есперанса (на ладино: Gabriel Esperanssa, Esperanza, Esperança) е еврейски духовник (равин) и писател от XVII век в Османската империя.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Габриел Есперанса е роден в Солун, Османската империя.[2] Остава сирак и е осиновен от вдовица, която му дава името Есперанса.[1] Учи в Солун при Даниел Еструмса,[3] като съученик му е Давид Конфорте. Есперанса е изключително добър ученик и талмудист.[4]

Заминава за Сафед, където е начело на възстановяването на еврейската община след клането от 1660 година.[5] В Сафед се запознава с Йонатан Галанте. Есперанса е ревностен и догматичен[1] и влиза в спор с египетския равин Мордехай бен Юда Халеви.[2] Служи в Сафедското равинство в 1677 година[4] и може би става главен равин на Сафед.[6] Есперанса е един от четиримата, избрани от Цариградското равинство да разследват пророческите твърдения на Натан Газки.[6]

Габриел Есперанса оставя няколко творби, но само collectanea към Тората е публикувана.[1] Няколко от неговите отговори са оцелели в цитати.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Kohler, Kaufmann, Lazarus Grünhut. Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 29 април 2017.
  2. а б в Isaac Landman. The Universal Jewish encyclopedia ...: an authoritative and popular presentation of Jews and Judaism since the earliest times. The Universal Jewish Encyclopedia, inc., 1941. с. 166. Посетен на 29 април 2017.
  3. Eduardo Weinfeld. Enciclopedia judaica castellana: el pueblo judio en el pasado y el presente; su historia, su religión, sus costumbres, su literatura, su arte, sus hombres, su situación en el mundo. Editorial Enciclopedia Judaica Castellana, 1951. с. 220. Посетен на 18 септември 2011.
  4. а б Raphael Halperin. Aṭlas ʻets-ḥayim. Heḳdesh Ruaḥ Yaʻaḳov, 1985. с. 129. Посетен на 6 октомври 2011.
  5. Cinquante ans d'histoire: L'alliance israélite universelle (1860-1910). F. Alcan, 1920. с. 236. Посетен на 18 септември 2011. Cette prospérité s'évanouit lorsque, en 1660, sous le règne de Mohammed IV, la ville fut prise par les Arabes et saccagée au point qu'il n'y resta plus que de faibles débris de la communauté. Celle-ci se reconstitua trois à quatre ans plus tard sous l'autorité de R. Gabriel Esperanza, mais fut de nouveau désorganisée, en 1758, lorsque Safed fut à peu près détruite par un terrible tremblement de terre
  6. а б Gershom Gerhard Scholem. Sabbatai Sevi: The Mystical Messiah, 1626-1676. Princeton University Press, 1 януари 1976. ISBN 978-0-691-01809-6. с. 370. Посетен на 19 септември 2011.
     Портал „Македония“         Портал „Македония