Гази Хайдар Кади джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гази Хайдар Кади джамия
Гази Ајдар Кади џамија
Hajdar Kadi Mosque (Bitola).jpg
Общ изглед след реставрацията в 2016 година
Bitola OSM.svg
41.0349° с. ш. 21.3384° и. д.
Гази Хайдар Кади джамия
Местоположение в Битоля
Вид на храма джамия
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Битоля
Вероизповедание сунитски ислям
Мюфтийство Битолско
Архитектурен стил класически османски
Архитект вероятно Мимар Синан
Време на изграждане 1561/1562 година
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
Гази Хайдар Кади джамия в Общомедия

Гази Хайдар Кади джамия (на македонска литературна норма: Гази Ајдар Кади џамија, на турски: Gazi Haydar Kadi Cami) е мюсюлмански храм от XVI век в Битоля, Република Македония.[1] С хармоничната простота и перфекция на пропорциите си, джамията е най-впечатляващият от класическите османски храмове в града.[2][3] Това кара много автори да смятат, че храмът е една от многобройните джамии, чийто автор е най-големият класически османски архитект Мимар Синан или пък, че е построена от негов ученик.[4]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът преди реставрацията

Храмът е разположен в квартала Кара Оглан, в периферията на чаршията в близост до Дебой хамам.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според мраморната плоча над входа, джамията е построена в 969 година от хиджра (= 1561/1562 година от Рождество Христово). Внушителната джамия е построена от Хайдар Ефенди при назначаването му за кадия в Битоля. За издръжката на храма Хайдар Ефенди учредява вакъф с магазини, ханове и къщи между Чира пазар и затвора Ченгел каракол. В 1607 година са добавени и нови вакъфи от везира Ахмед паша с годишен фонд от 60 000 акчета и 9000 акчета приходи. Около 1610 година имам на джамията е Кюрд Халифе. В 1661 година джамията е посетена от Евлия Челеби, който казва „Гази Хайдар е прекрасна в артистично отношение религиозна сграда“.[1] Към джамийския комплекс е добавено и религиозно училище, което пет пъти е обновявано. Джамията е изоставена по време на Балканската война в 1912 година. По време на Първата световна война минарето е ударено от артилерийски снаряд и пада. След 1945 година джамията е обявена за паметник на културата. Между 1960 и 1961 година е направена реставрация от архитект Крум Томовски.[2] Дълги години след това храмът е запуснат. Обновен с 2,5 милиона евро от турската Генерална дирекция на вакъфите и на 4 ноември 2016 година отново отваря врати като действащ храм.[5][6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Надпис[редактиране | редактиране на кода]

Над главния портал има добре запазена мраморна плоча с размери 108 x 65 cm с надпис на три реда.[2]

От най-праведния от кадиите, нашия господар Хайдар Кади. Нека всемогъщият Бог да благовори да му даде прекрасен престой в Рая; Рай с пролетен фонтан. Той постори тази почетна джамия и приятно място за богослужение само от името на Всемогъщия Господар и искайки да е доволен (от джамията). Той бе щедър благодетел. Година 969.[2]

Молитвено пространство[редактиране | редактиране на кода]

Храмът има голямо квадратно молитвено пространство 10,95 m на 10,98 m, покрито с 20-метров купол на 12-стенен барабан, свързан със стените с ъглови тромпи. Пропорцията от почти 1:2 акцентира височината на купола. Стените са дебели между 1,38 и 1,48 m и зидарията наподобява тази на школата на Мимар Синан - състои се от два реда тухли, редувани с един ред дялан камък. Спойката е хоросан. Сходни са Синан паша джамия в Бешикташ и Кара Ахмед паша кюлие в Топкапъ в Истанбул от 1550-1560 година.[2] С изключение на декорирания портик и външната северозападна стена на джамията, единствената друга външна украса е чрез зидарията.[3]

Интериорът на джамията е богато осветен от 12 барабанни прозореца и странични прозореца - осем на всяка стена без тази към портика, където са само четири. Запазен е оригиналният украсен в стуко михраб с пет реда сталактити, а махвилът и минбарът почти са изчезнали.[2]

От рисуваната декорация преди реставрацията в 2016 година в горните зони има само следи, а в долните зони тя или е повредена или напълно унищожена. Около прозорците, арките и тромпите има стилизирана рисувана геометрична орнаментация. Като стил те се отнасят към XIX век и са сходни с декорацията използвана в Анадола. Михрабът и тромпите са скулптрирани, а при портика, капителите и минбара има декорация с нисък релеф.[7]

Портик[редактиране | редактиране на кода]

Слепите куполи в портика

От северната страна на джамията е трикуполният отворен портик, който излиза извън размерите на молитвеното пространство и покрива минаретните основи.[8] Това е единственит оцелял оригинален портик на джамия в Битоля. Има четири мраморни колони, свързани с островърхи арки, които оформят три слепи купола на ниски осмоъгълни барабани, видими и отвън. Нивата на под под двата странични купола са повдигнати.[3] Ниши в портика заместват михраба за закъснелите. Порталът е със сталактитни пенданти и над него е мраморната плоча с надписа. Вратите са от кестеново дърво и са орнаментирани в нисък релеф с двойка розети и калиграфски текст от сура Ихлас. Аркада от четири колони поддържа покрива с трите купола. Двете колони фланкиращи входа имат сталактитни капители и са от зелен мрамор. Външните две са от бял мрамор и са с лозови капители.[8]

Минарета[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е имал две минарета, от които към началото на XXI век са оцелели само основите от двете страни на портика. Лявата е изградена с комбинация от тухли и камък, подобно на джамията, а дясната е само от дялан камък. Лявото е единственото минаре съществувало до 1912 година, а дясното никога не е било завършвано. По-късно тази част на сградата е използвана за ритуално измиване.[8] При реставрацията, завършила в 2016 година, едното минаре е възстановено.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 362.
  2. а б в г д е ж Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 363.
  3. а б в г Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 18.
  4. Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 21.
  5. а б Џамијата Хајдар Кади во Битола го враќа сјајот. // Religia.mk, 2016-10-10. Посетен на 2017-09-14.
  6. Шеровска, Весна. Свечено отворена Хајдар-кади џамија. // TV Tera, 2016-11-04. Посетен на 2017-09-14.
  7. Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 20.
  8. а б в Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 364.
     Портал „Македония“         Портал „Македония