Гази Хайдар Кади джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гази Хайдар Кади джамия
Гази Ајдар Кади џамија
Haydar kadı mosque Bt.jpg
общ изглед
Bitola OSM.svg
41.0349° с. ш. 21.3384° и. д.
Гази Хайдар Кади джамия
Местоположение в Битоля
Вид на храма джамия
Страна Република Македония Република Македония
Населено място Битоля
Вероизповедание сунитски ислям
Време на изграждане 1565 година
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Гази Хайдар Кади джамия в Общомедия

Гази Хайдар Кади джамия (на македонска литературна норма: Гази Ајдар Кади џамија, на турски: Gazi Haydar Kadi Cami) е мюсюлмански храм от XVI век в Битоля, Република Македония.[1] С хармоничната простота на пропорциите си, джамията е най-впечатляващият от класическите османски храмове в града.[2]

Храмът е разположен в квартала Кара Оглан, в периферията на Старата битолска чаршия. Според мраморната плоча над входа, джамията е построена в 969 година от хиджра (1565 година от Рождество Христово). Внушителната джамия е построена от Хайдар Ефенди при назначаването му за кадия в Битоля. За издръжката на храма Хайдар Ефенди учредява вакъф с магазини, ханове и къщи между Чира пазар и затвора Ченгел каракол. В 1607 година са добавени и нови вакъфи от везира Ахмед паша с годишен фонд от 60 000 акчета и 9000 акчета приходи. Около 1610 година имам на джамията е Кюрд Халифе. В 1661 година джамията е посетена от Евлия Челеби, който казва „Гази Хайдар е прекрасна в артистично отношение религиозна сграда“.[1] Към джамийския комплекс е добавено и религиозно училище, което пет пъти е обновявано. Джамията е изоставена по време на Балканската война в 1912 година. По време на Първата световна война минарето е ударено от артилерийски снаряд и пада. След 1945 година джамията е обявена за паметник на културата. Между 1960 и 1961 година е направена реставрация от архитект Крум Томовски.[2]

Над главния портал има добре запазена мраморна плоча с размери 108 x 65 cm с надпис на три реда.[2]

От най-праведния от кадиите, нашия господар Хайдар Кади. Нека всемогъщият Бог да благовори да му даде прекрасен престой в Рая; Рай с пролетен фонтан. Той постори тази почетна джамия и приятно място за богослужение само от името на Всемогъщия Господар и искайки да е доволен (от джамията). Той бе щедър благодетел. Година 969.[2]

Храмът има голямо квадратно молитвено пространство 10,95 m на 10,98 m, покрито с 20-метров купол на 12-стенен барабан, свързан със стените с ъглови тпомпи. Пропорцията от почти 1:2 акцентира височината на купола. Стените са дебели между 1,38 и 1,48 m и зидарията наподобява тази на школата на Мимар Синан - състои се от два реда тухли, редувани с един ред дялан камък. Сходни са Синан паша джамия в Йешикташ и Кара Ахмед паша кюлие в Топкапъ в Истанбул от 1550-1560 година.[2]

Интериорът на джамията е богато осветен от 12 барабанни прозореца и странични прозореца - осем на всяка стена бед тази към портика, където са само четири. Запазен е украсеният в стуко михраб с пет реда сталактити, а махвилът и минбарът почти са изчезнали.[2]

От северната страна на джамията е трикуполният портик, който излиза извън размерите на молитвеното пространство и покрива минаретните основи. Ниши в портика заместват михраба за закъснелите. Порталът е със сталактитни пенданти и над него е мраморната плоча с надписа. Вратите са от кестеново дърво и са орнаментирани с двойка розети и калиграфски текст от сура Ихлас. Аркада от четири колони поддържа покрива с трите купола. Двете колони фланкиращи входа имат сталактитни капители и са от зелен мрамор. Външните две са от бял мрамор и са с лозови капители.[3]

От двете страни на портика са минаретните основи. Лявата е изградена с комбинация от тухли и камък, подобно на джамията, а дясната е само от дялан камък. Лявото е единственото минаре съществувало до 1912 година, а дясното никога не е било завършвано. По-късно тази част на сградата е използвана за ритуално измиване.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 362.
  2. а б в г д е Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 363.
  3. а б Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir. // Патримониум 7-8. 2010. с. 364.
     Портал „Македония“         Портал „Македония