Гайто Газданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гайто Иванович Газданов
Гайто Газданов през 1934 г.
Гайто Газданов през 1934 г.
Псевдоним Георгий Черкасов (като журналист)
Роден 23 ноемвриЮлиански календар
6 декември 1903 г.(1903-12-06)
Починал 5 декември 1971 г. (на 67 г.)
Професия журналист, писател
Националност Флаг на Русия Русия
Съпруга Фаина Дмитриевна Ламзаки
Гайто Иванович Газданов в Общомедия

Гайто Газданов е руски писател, творил в началото на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 16-годишна възраст, през 1919 г. се включва в гражданската война като белогвардеец танкист. След загубата на белогвардейците бяга със своята войскова част от Крим в Истанбул. От там се мести в Шумен, където има специално основана гимназия за руски бежанци. Там завършва и средното си образование[1].

През 1923 г. се включва в потока руски емигранти за Париж и става един от 50 000 руски емигранти. В Париж работи като чистач на локомотиви, механик при Ситроен и накрая много години като шофьор на нощно такси. Слуша лекции в Сорбоната по литературознание, социология и икономика.

Най-популярните му романи са:

  • Вечер при Клер, 1929
  • Нощни пътища, 1941
  • Призракът на Александър Волф, 1948

Призрак Александра Вольфа[редактиране | редактиране на кода]

В този роман Газданов се показва като виртуозен стилист. Дълбоката тема на романа е как възникват спомените.

Разказвачът, белогвардеец, разбира от един издаден биографичен роман, че неговата предполагаема жертва от войната, Александър Волф, е все още жив. Тази случка го разтърсила до основи, както и любовта му към Елена. Оцелелият Александър Волф пък при срещата със смъртта е загубил всякакви скрупули. Очарова всички, които срещне, не се трогва от предизвикани от него човешките трагедии. Разказвачът среща издателя на романа и му разказва, че той е онзи от престрелката с Волф, при което издателят със съжаление му казва, че много хора щели да бъдат доволни, ако навремето се е целил по-добре.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. биография.: Russkoe Zarubež'e. Zolotaja kniga emigracii. Pervaja tret' XX veka. Moskva 1997, S. 164 – 165.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]