Гайто Газданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гайто Иванович Газданов
Gaito Gazdanov.jpg
Гайто Газданов през 1934 г.
Псевдоним Георгий Черкасов (като журналист)
Роден 23 ноемвриЮлиански_календар
6 декември 1903 г.(1903-12-06)
Починал 5 декември 1971 (на 67 г.)
Професия журналист, писател
Националност Флаг на Русия Русия
Съпруга Фаина Дмитриевна Ламзаки
Гайто Иванович Газданов в Общомедия

Гайто Газданов е руски писател творил в началото на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 16-годишна възраст, през 1919 г. се включва в гражданската война като белогвардеец танкист. След загубата на белогвардейците бяга със своята войскова част от Крим в Истанбул. От там се мести в Шумен, където има специално основана гимназия за руски бежанци. Там завършва и средното си образование[1].

През 1923 г. се включва в потока руски емигранти за Париж и става един от 50 000 руски емигранти. В Париж работи като чистач на локомотиви, механик при Ситроен и накрая много години като шофьор на нощно такси. Слуша лекции в Сорбоната по литературознание, социология и икономика.

Най-популярните му романи са:

  • Вечер при Клер, 1929
  • Нощни пътища, 1941
  • Призракът на Александър Волф, 1948

Призрак Александра Вольфа[редактиране | редактиране на кода]

В този роман Газданов се показва като виртуозен стилист. Дълбоката тема на романа е как възникват спомените.

Разказвачът, белогвардеец, разбира от един издаден биографичен роман, че неговата предполагаема жертва от войната, Александър Волф, е все още жив. Тази случка го разтърсила до основи, както и любовта му към Елена. Оцелеелият Александър Волф пък при срещата със смъртта е загубил всякакви скрупули. Очарова всички, които срещне, не се трогва от предизвикани от него човешките трагедии. Разказвачът среща издателя на романа и му разказва, че той е онзи от престрелката с Волф, при което издателят със съжаление му казва, че много хора щели да бъдат доволни, ако навремето се е целил по-добре.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. биография.: Russkoe Zarubež'e. Zolotaja kniga emigracii. Pervaja tret' XX veka. Moskva 1997, S. 164–165.