Гай Папирий Турд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Гай Папирий Турд (Gaius Papirius Turdus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е. През 177 пр.н.е. той служи като народен трибун.

Произлиза според Цицерон от плебейския клон Папирии Турди на старата римска фамилия Папирии, а според Ливий от род Турдии (gens Turdia) (Ливий, 41.6.).

През 177 пр.н.е. той критикува консула Авъл Манлий Вулзон по време на отсъствието му, затова че претърпял голяма загуба при вражеско нападение в Истрия. Помага му и колегата му Авъл Лициний Нерва. Двамата искат на Вулзон да не се признае вече продълженият империум за следващата година и да го дадат на съд. Планът не успява, заради мнението на другия народен трибун Квинт Елий Пет.

За консулските избури през 177 пр.н.е. в Рим пристига другият консул Марк Юний Брут. Той е разпитан от Турд и Нерва за случилото се в Истрия, но Брут казва, че е бил там само единадесет дена и не знае повече за това от народните трибуни. Те не признават защитата на Брут и нападат отново Вулзон. Обвиняват го, че не се е допитал до Сената и че е водил лекомислена военна тактика и го предупреждават, че по-късно го чака процес. За Труд няма повече сведения.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Münzer: Papirius 76). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XVIII,3, Stuttgart 1949, Sp. 1075.

Източници[редактиране | редактиране на кода]