Гай Рабирий (сенатор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Рабирий.

Гай Рабирий
Caius Rabirius
римски политик
Роден
Починал
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.
ДецаГай Рабирий Постум

Гай Рабирий (на латински: Gaius Rabirius) е сенатор на Римската Република, който през 63 г. пр. Хр. е защитаван от Марк Тулий Цицерон с една запазена реч (Pro Rabirio perduellionis reo).

Рабирий е първо конник и взема участие през 100 пр.н.е. в потушаването на въстанието на народния трибун Луций Апулий Сатурнин, при което трибунът умира. Рабирий е приет в сената и служи под командването на Гней Помпей Страбон в Съюзническата война (91 – 88 пр.н.е.).

Почти 40 години по-късно Тит Лабиен, (чийто чичо е загубил живота си като привърженик на Сатурнин), е накаран от Гай Юлий Цезар да обвини Рабирий за участие в неговото убийство. Рабирий е осъден. Народът трябва вече да потвърди това решение, когато Квинт Цецилий Метел Целер смъква военното знаме на хълма Яникул, което означава, че събранието е свършило: Цезар постига своята цел и делото е отменено.

Неговият племенник Гай Рабирий Постум през 54 пр.н.е. е защитаван също от Цицерон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Georg Gundel: Rabirius 2. In: Der Kleine Pauly, Bd. 4 (1972), Sp. 1328.
  • H. Putsche, Über das genus judicii der Rede Ciceros pro C. Rabirio (Jena, 1881)
  • O. Schulthess, Der Prozess des C. Rabirius (Frauenfeld, 1891)