Генерален секретар на НАТО
| Генерален секретар на НАТО | |
| Secretary General the North Atlantic Treaty Organization | |
 Лого на НАТО | |
.jpg) | |
| Действащ Марк Рюте от 1 октомври 2024 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | председател, говорител |
| Структура | Северноатлантически съвет |
| Седалище | Брюксел, Белгия |
| Назначен от | държавите членки на НАТО |
| Мандат | 4 години с преизбиране |
| Създаден | 24 март 1952 г. |
| Първи | Хастингс Лайънел Исмей |
| Заместник | зам. генерален секретар |
| Сайт | www.nato.int |
| Генерален секретар на НАТО в Общомедия | |
Генералният секретар на НАТО е международен дипломат, който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник главен секретар, заместващ го в отсъствие.
Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите членки след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар винаги е бил заеман от европеец, а представители на САЩ са винаги осъществяващите военното ръководство в организацията.[1]
Към 2024 година генерален секретар на НАТО е Марк Рюте, бивш министър-председател на Нидерландия.[2]
Списък на генералните секретари
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стикер напуска поста си година по-рано заради влошено здраве.[3]
- 1 2 Вьорнер умира на 13 август 1994 г. от рак, без да се е оттеглял от постта си. Заместник-главният секретар, Серджио Баланцино, поема неговите задължения в последните месеци преди кончината му, а след това става временно изпълняващ длъжността генерален секретар до назначаването на следващия главен секретар Вили Клаас.[4]
- 1 2 Клаас е освободен като главен секретар след корупционен скандал, фокусиран около негови решениея като министър-председател на Белгия през 80-те години. След неговата оставка заместник-главният секретар Серджио Банцино става временно изпълняващ длъжността главен секретар до назначаването на Хавиер Солана.[5]
- ↑ Джордж Робъртсън съобщава през януари 2003 г., че ще се оттегли през декември същата година.[6] Яп де Хоп Схефер е избран за негов наследник, но не може да поеме постта до януари 2004 г. заради своите ангажименти в холандския парламент.[7] От Робъртсън е поискано да продължи мандата си до встъпването на Схефер, но отказва, така Минуто-Ризо, заместник главен секретар, поема поста в промеждутъка.[8]
- ↑ Схефер е поема постта главен секретар на НАТО официално на 1 януари 2004 г.,[9] но не успява да започне работа до 5 януари 2004 г.[8][10]
- ↑ Фог е назначен за главен секретар на НАТО на 60-ата годишна среща в Страсбург[11] и официално поема длъжността на 1 август 2009 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Какво трябва да знаем за ЕС“, Институт по европейско право, с. 28, Ат. Семов
- ↑ Смяна на върха в НАТО: Марк Рюте застана начело на Алианса
- ↑ ((en)) Cook, Don. Resignation announced by Stikker // Вашингтън поуст. 3 април 1964.
- ↑ ((en)) Marshall, Andrew. Hunt is on to find new Nato chief // Индепендънт. 15 август 1994. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Whitney, Craig. Facing Charges, NATO Head Steps Down // The New York Times. 21 октомври 1995. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Smith, Craig. NATO Secretary General to Leave His Post in December After 4 Years // The New York Times. 23 януари 2003. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Jaap de Hoop Scheffer // Newsmakers. Thomson Gale, 1 януари 2005.
- 1 2 ((en)) NATO Chief Steps Down // The New York Times. 18 декември 2003. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Crouch, Gregory. NATO Names a Dutchman To Be Its Secretary General // The New York Times. 23 септември 2003. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) New NATO Chief Takes Over // The New York Times. 6 януари 2004. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) The Associated Press: NATO names Danish prime minister secretary-general // The Associated Press. 4 април 2009. Посетен на 4 април 2009.