Генерален секретар на НАТО
| Генерален секретар на НАТО | |
|---|---|
 Лого на НАТО | |
 | |
| Информация | |
| Седалище | Брюксел, Белгия |
| Мандат | 4 години |
| Създаден | 24 март 1952 г. |
| Първи | Хастингс Исмей |
| Сайт | www.nato.int |
| Генерален секретар на НАТО в Общомедия | |
Генералният секретар на НАТО е международен дипломат, който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той е отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник-главен секретар, заместващ го в отсъствие.
Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите членки след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар винаги е бил заеман от европеец, а представители на САЩ са винаги осъществяващите военното ръководство в организацията.[1]
Към 2014 година генерален секретар на НАТО е Йенс Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия.
Списък на генералните секретари[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стикер напуска поста си година по-рано заради влошено здраве.[2]
- ↑ а б Вьорнер умира на 13 август 1994 г. от рак, без да се е оттеглял от постта си. Заместник-главният секретар, Серджио Баланцино, поема неговите задължения в последните месеци преди кончината му, а след това става временно изпълняващ длъжността генерален секретар до назначаването на следващия главен секретар Вили Клаас.[3]
- ↑ а б Клаас е освободен като главен секретар след корупционен скандал, фокусиран около негови решениея като министър-председател на Белгия през 80-те години. След неговата оставка заместник-главният секретар Серджио Банцино става временно изпълняващ длъжността главен секретар до назначаването на Хавиер Солана.[4]
- ↑ Джордж Робъртсън съобщава през януари 2003 г., че ще се оттегли през декември същата година.[5] Яп де Хоп Схефер е избран за негов наследник, но не може да поеме постта до януари 2004 г. заради своите ангажименти в холандския парламент.[6] От Робъртсън е поискано да продължи мандата си до встъпването на Схефер, но отказва, така Минуто-Ризо, заместник-главен секретар, поема поста в промеждутъка.[7]
- ↑ Схефер е поема постта главен секретар на НАТО официално на 1 януари 2004 г.,[8] но не успява да започне работа до 5 януари 2004 г.[7][9]
- ↑ Фог е назначен за главен секретар на НАТО на 60-ата годишна среща в Страсбург[10] и официално поема длъжността на 1 август 2009 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Какво трябва да знаем за ЕС“, Институт по европейско право, с. 28, Ат. Семов
- ↑ ((en)) Cook, Don. Resignation announced by Stikker. // Вашингтън поуст. 3 април 1964.
- ↑ ((en)) Marshall, Andrew. Hunt is on to find new Nato chief. // Индепендънт. 15 август 1994. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Whitney, Craig. Facing Charges, NATO Head Steps Down. // The New York Times. 21 октомври 1995. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Smith, Craig. NATO Secretary General to Leave His Post in December After 4 Years. // The New York Times. 23 януари 2003. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Jaap de Hoop Scheffer. // Newsmakers. Thomson Gale, 1 януари 2005.
- ↑ а б ((en)) NATO Chief Steps Down. // The New York Times. 18 декември 2003. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) Crouch, Gregory. NATO Names a Dutchman To Be Its Secretary General. // The New York Times. 23 септември 2003. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) New NATO Chief Takes Over. // The New York Times. 6 януари 2004. Посетен на 29 март 2009.
- ↑ ((en)) The Associated Press: NATO names Danish prime minister secretary-general. // The Associated Press. 4 април 2009. Посетен на 4 април 2009.