Генерален секретар на НАТО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Генерален секретар на НАТО
Flag of NATO.svg
Знаме на НАТО
Jens Stoltenberg February 2015.jpg
Действащ
Йенс Столтенберг
от 1 октомври 2014
Информация
Мандат 4 години (може да бъде увеличен)
Създаден 24 март 1952
Първи Хастингс Исмей
Сайт https://www.nato.int/
Генерален секретар на НАТО в Общомедия

Генералният секретар на НАТО е международен дипломат, който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той е отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник-главен секретар, който го замества при негово отсъствие.

Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите-членки след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар досега винаги е бил заеман от европеец, а представители на САЩ са винаги осъществяващите военното ръководство в организацията[1].

Към 2014 година генерален секретар на НАТО е Йенс Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия.

# Главен секретар Националност Начало на мандат Край на мандат На пост
1 барон Хастингс Лайънел Исмей Flag of the United Kingdom.svg 01952-04-04 4 април 1952 01957-05-16 16 май 1957 j5 години
2 Пол-Анри Спаак Flag of Belgium.svg 01957-05-16 16 май 1957 01961-04-21 21 април 1961 g4 години
3 Дирк Стикер Flag of the Netherlands.svg 01961-04-21 21 април 1961 01964-08-01 1 август 1964 e3 години [Б 1]
4 Манлио Брозио Flag of Italy.svg 01964-08-01 1 август 1964 01971-10-01 1 октомври 1971 m7 години
5 Йозеф Лунс Flag of the Netherlands.svg 01971-10-01 1 октомври 1971 01984-06-25 25 юни 1984 n13 години
6 лорд Питър Карингтън Flag of the United Kingdom.svg 01984-06-25 25 юни 1984 01988-07-01 1 юли 1988 ga4 години
7 Манфред Вьорнер Flag of Germany.svg 01988-07-01 1 юли 1988 01994-08-13 13 август 1994 l6 години [Б 2]
Серджио Баланцино (временно изпълняващ) Flag of Italy.svg 01994-08-13 13 август 1994 01994-10-17 17 октомври 1994 c2 месеца [Б 2]
8 Вили Клаас Flag of Belgium.svg 01994-10-17 17 октомври 1994 01995-10-20 20 октомври 1995 d1 година [Б 3]
Серджио Баланцино (временно изпълняващ) Flag of Italy.svg 01995-10-20 20 октомври 1995 01995-12-05 5 декември 1995 b6 седмици [Б 3]
9 Хавиер Солана Flag of Spain.svg 01995-12-05 5 декември 1995 01999-10-06 6 октомври 1999 f4 години
10 барон Джордж Робъртсън Flag of the United Kingdom.svg 01999-10-14 14 октомври 1999 02003-12-17 17 декември 2003 i4 години
Алесандро Минуто–Ризо (временно изпълняващ) Flag of Italy.svg 02003-12-17 17 декември 2003 02004-01-01 1 януари 2004 a3 седмици[Б 4]
11 Яп де Хоп Схефер Flag of the Netherlands.svg 02004-01-01 1 януари 2004[Б 5] 02009-08-01 1 август 2009 k5 години
12 Андерс Фог Расмусен Flag of Denmark.svg 02009-08-01 1 август 2009[Б 6] 28 март 2014 i4 години
13 Йенс Столтенберг Flag of Norway.svg 28 март 2014

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стикер напуска поста си година по-рано заради влошено здраве.[2]
  2. а б Вьорнер умира на 13 август 1994 г. от рак, без да се е оттеглял от постта си. Заместник главният секретар, Серджио Баланцино, поема неговите задължения в последните месеци преди кончината му, а след това става временно изпълняващ длъжността генерален секретар до назначаването на следващия главен секретар Вили Клаас.[3]
  3. а б Клаас е освободен като главен секретар след корупционен скандал, фокусиран около негови решениея като министър-председател на Белгия през 80-те години. След неговата оставка заместник главният секретар Серджио Банцино става временно изпълняващ длъжността главен секретар до назначаването на Хавиер Солана.[4]
  4. Джордж Робъртсън съобщава през януари 2003 г., че ще се оттегли през декември същата година.[5] Яп де Хоп Схефер е избран за негов наследник, но не може да поеме постта до януари 2004 г. заради своите ангажименти в холандския парламент.[6] От Робъртсън е поискано да продължи мандата си до встъпването на Схефер, но отказва, така Минуто-Ризо, заместник главен секретар, поема постта в промеждутъка.[7]
  5. Схефер е поема постта главен секретар на НАТО официално на 1 януари 2004 г.,[8] но не успява да започне работа до 5 януари 2004 г.[7][9]
  6. Фог е назначен за главен секретар на НАТО на 60-тата годишна среща в Страсбург[10] и официално поема длъжността на 1 август 2009 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Какво трябва да знаем за ЕС“, Институт по европейско право, с. 28, Ат. Семов
  2. ((en)) Cook, Don. Resignation announced by Stikker. // Вашингтън поуст. April 3, 1964.
  3. ((en)) Marshall, Andrew. Hunt is on to find new Nato chief. // Индепендънт. 15 August 1994. Посетен на 2009-03-29.
  4. ((en)) Whitney, Craig. Facing Charges, NATO Head Steps Down. // The New York Times. 21 October 1995. Посетен на 2009-03-29.
  5. ((en)) Smith, Craig. NATO Secretary General to Leave His Post in December After 4 Years. // The New York Times. January 23, 2003. Посетен на 2009-03-29.
  6. ((en)) Jaap de Hoop Scheffer. // Newsmakers. Thomson Gale, January 1, 2005.
  7. а б ((en)) NATO Chief Steps Down. // The New York Times. December 18, 2003. Посетен на 2009-03-29.
  8. ((en)) Crouch, Gregory. NATO Names a Dutchman To Be Its Secretary General. // The New York Times. 23 September 2003. Посетен на 2009-03-29.
  9. ((en)) New NATO Chief Takes Over. // The New York Times. January 6, 2004. Посетен на 2009-03-29.
  10. ((en)) The Associated Press: NATO names Danish prime minister secretary-general. // The Associated Press. 4 April 2009. Посетен на 2009-04-04.