Георги Минчев (филолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Минчев.
Георги Минчев Georgi Minczew | |
български фолклорист и палеославист | |
Роден |
21 октомври 1955 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | университетски преподавател |
Научна дейност | |
Област | филология, фолклористика |
Работил в | Софийски университет Лодзки университет |
Георги Минчев е фолклорист и старобългарист. Професор, ръководител на катедрата по славянска филология на Лодзкия университет (от 2012).[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 октомври 1955 г. в София. Завършва полска филология в Софийския държавен университет (1973 – 1978). Секретар на редакцията на научното списание „Palaeobulgarica“ (1978 – 1979). Докторант и асистент по славянски литератури в Софийския университет (1981 – 1987). Асистент в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет (1987 – 1990). Специализация в Папския институт в Рим (1990 – 1995). От 1995 г. е преподавател в Лодзкия университет.[3]
През 1996 г. защитава докторска дисертация в Ягелонския университет. През 2004 г. се хабилитира. Извънреден професор в Лодзкия университет (2005). Ръководител на катедрата по палеославистика и фолклористика там (2007 – 2012). От 2012 до 2018 г. е ръководител на катедрата по славянска филология там.[3][4]
Библиография[5]
[редактиране | редактиране на кода]- Авторски изследвания
- „Славянски, гръцки и ориенталски ръкописи от сбирката на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988 (в съавторство с Аксиния Джурова, Красимир Станчев, С. Кендерова, Е. Велковска)
- „Święta księga – ikona – obrzęd. Teksty kanoniczne a ich funkcjonowanie w sztuce sakralnej i folklorze Słowian na Bałkanach“, Łódź: Wyd. UŁ, 2003 (хабилитационен труд)
- „Слово и обред. Тълкуванията на литургията в контекста на други културно близки текстове на славянското Средновековие“, София: ПАН, 2011, 198 с.
- Съставителство и редакция
- Р. Тафт, Е. Фаруджа, Теология на литургията и теология на символа, ред. Г. Минчев, София: НБУ, 1992 (съсъставител заедно с Е. Велковска)
- Człowiek w sferze oddziaływania obcej kultury, Materiały z Międzynarodowej konferencji studenckiej, ред. G. Minczew, Łódź: Archidiecezjalne Wydawnictwo Łódzkie, 2000
- Między kulturą „niską“ a „wysoką“. Zjawiska językowe, literackie, kulturowe. Pamięci prof. dr hab. T. Dąbek-Wirgowej. Materiały z konferencji naukowej, Łódź, 28 – 29 marca 2000, под редакцията на M. Коритковска, З. Дараш и Г. Минчев, Łódź: Archidiecezjalne Wydawnictwo Łódzkie, 2001
- книжка на сп. „Tygiel Kultury“, посветена на българската литература – nr 4 – 6 (64 – 66), 2001 (съсъставител заедно с Калина Бахнева)
- Ziemscy aniołowie – niebia ń scy ludzie. Anachoreci w bułgarskiej literaturze i kulturze, съставителство и предговор G. Minczew, Białystok: Wyd. Orthdruk, 2002
- книжка на сп. Dwumiesięcznik kulturalny „Opcje“, посветена на българската литература – nr 2 (49), kwiecień, Katowice
- „Południowosłowiańskie Zeszyty Naukowe. Język – Literatura – Kultura“, t. 1 (2004), t. 2 (2005) (съредактори: Z. Darasz, M. Korytkowska, B. Zieliński, I. Petrov),
- Apokryfy i legendy starotestamentowe Słowian południowych, под ред. на G. Minczew и M. Skowronek, Kraków: Wyd. UJ, 2006 (съредактор: M. Skowronek)
- Złota moneta za słowo. Bułgarskie bajki i legendy ludowe, съставителство и предговор G. Minczew, Łódź: Wyd. UŁ, 2006
- Symeon z Tessaloniki, Oświątyni Bożej, превод A. Maciejewska, ред. G. Minczew, Kraków 2007, Wyd. UJ
- Nowe Tablice, czyli o cerkwi, Liturgii, nabożeństwach i utensyliach cerkiewnych objaśnienia Beniamina, arcybiskupa Niżnego Nowogrodu i Arzamasu. Съставителство и превод I. Petrov, ред. G. Minczew, Kraków: Wyd. UJ 2, 2007
- Biblia Slavorum Apocryphorum. Novum Testamentum. Materiały z Międzynarodowej Konferencji Naukowej „Biblia Slavorum Apocryphorum. II. Novum Testamentum“ Łódź, 15 – 17 maja 2009 r., ред. G. Minczew, M. Skowronek. I. Petrov, Łódź: Wyd. „Piktor“, 2009, (съредактори: M. Skowronek, I. Petrov)
- Uczniowie Apostołów Słowian. Siedmiu Świętych Mężów, съст. M. Skowronek, G. Minczew, Kraków 2010 (съредактор: M. Skowronek)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ръководител на катедрата по славянска филология Архив на оригинала от 2016-03-17 в Wayback Machine., сайт на Лодзкия университет. ((pl))
- ↑ Архим. доц. д-р Павел Стефанов, „До Лодз и обратно“, Pravoslavie.bg, 22.04.2010.
- ↑ а б Автобиография на проф. Георги Минчев Архив на оригинала от 2015-01-12 в Wayback Machine. на сайта на Лодзкия университет. ((pl))
- ↑ Curriculum Vitae на Иван Н. Петров[неработеща препратка], Academia.edu. ((en))
- ↑ Библиография на проф. Георги Минчев Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на Лодзкия университет. ((pl))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения от и за Георги Минчев в библиотеки (WorldCat Catalog)
- „Преподаването на български език и култура в странство, или как националистичните митове се опитват да преборят посткомунистическата реалност“, в. „Литературен вестник“, 12 – 18.09.2001
|
- Български филолози
- Български фолклористи
- Полски медиевисти
- Български полонисти
- Полски полонисти
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Възпитаници на Ягелонския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели в Лодзкия университет
- Българи в Полша
- Родени в София