Георги Свежин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Свежин
български поет
Роден: 3 ноември 1922 г.
Починал: 6 октомври 2001 г. (78 г.)

Георги Свежин (Георги Иванов Нейков) е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Нейков е роден на 3 ноември 1922 г. в с. Дойренци, Ловешко. Първи литературни опити прави като ученик в Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч). Участва в създаването и живота на литературния кръг на Димитър Аджарски „Младо село“ в с.Дойренци. Приема псевдонима Георги Свежин. За публикувани произведения в сборника „Чернозем“ и като активен член на РМС е изключен от гимназията. През 1941 г. Успява да завърши Смесена гимназия „Цар Борис III“ (1941) и специалност медицина в София (1951).

Работи като заместник-главен редактор на в. „Здравен фронт” (1952). Редактор във в. „Работническо дело”. Завеждащ отдел „Поезия” и член на редколегията на сп. „Пламък”. Главен редактор на в. „Пулс” (1968-1980), в. „Мисъл” до 2000 г. Директор на националния музей за българска литература. Член на Съюза на българските писатели, заслужил деятел на културата (1975).

Автор на книги, пиеси и стихове преведени на румънски, полски, английски, руски, украйнски, турски и арабски езици. Издава стихосбирките: „Непреклонна младост”, „Всеки смята себе си за гений”, „Злото от срам не умира”, „Дяволски трели”, „Диагнози”, „Очите парят”. Автор на пиесите „Неаполитанска песен”, Радиация” и „Мелница за нерви“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1