Георги Шиперков
| Георги Шиперков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Иванов Шиперков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Шиперков е роден в 1877 година в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1895 година влиза във ВМОРО, заклет от Лазар Поптрайков и Чолаков. Работи със Ставро Калабуров, Янко Прешленков, Иван Грежов (по-късно изселник във Варна). В 1902 година е арестуван на лозето му, бит до припадък, за да разкрие оръжието и явките на комитите и захвърлен в дерето. През май 1903 година участва в сражението при Локвата и Виняри, в което четите на Лазар Поптрайков и Васил Чакаларов се сражават няколко часа с османски войски. В това сражение е ранен в крака и Христо Дуров полумъртъв го откарва в Жупанища, където се лекува два месеца и след това отново постъпва в четата. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, като взима участие в сражението при Локвата в Смърдешката планина, в сражението при Апоскеп, на Ковач планина, над село Кономлади, където загива учителят Наполеончето, в Черна гора, сражението при Писодер. Участва в нападението над Жервени, при което загива Атанас Пачков от Дъмбени, както и в похода в Колонията на четата на Чекаларов.[2] По време на въстанието, на 26 юли татко му Иван Шиперков, на 80 години, е убит с камъни от турските войници.[3]
Емигрира в Свободна България и се установява в Пловдив. На 27 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 112.
- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 113.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борбата за свобода. Македонски научен институт, 1995. с. 280.
