Георги и Димитър Мануил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги и Димитър Мануил
Γεώργιος και Δημήτριος Μανουήλ
зографи
Роден
Стенописно изображение на Свети Козма от „Свето Преображение Господне“ в Дреново, Лунджери, Албания (манастира Мигули) от 1666 г.

Георги (Георгиос) и Димитър (Димитриос) Мануил (на гръцки: Γεώργιος και Δημήτριος Μανουήλ) са двама братя, зографи, работили в региона на Югозападна Македония и Епир от XVII век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съдейки по надписа в манастира „Свето Преображение Господне“ в Дреново, Лунджери, Албания (манастира Мигули) от 1666 година („Μνήσθητι Κ(ύρι)ε / των γονέων τον ειστο/ριογράφων την εκλη/σήαν ταύτην / Μανουήλ και Ζογας / χηρ Δημητριου / Γεωργίου: Ιω(άννου)“), братята зографи Георги и Димитър са от Грамоща и се синове на Мануил и Зога. Вероятно са роднини на Йоан Скутарис, може би първи братовчеди.[2] Възможно е и Йоан да е трети брат на Димитър и Георги, различен от Йоан Скутарис.[3] В манастира има и ктиторски надпис, в който отсъства името на Йоан: „διά χειρός Δημητρίου και Γεωργίου“.[1]

В 1657/58 година при митрополит Калиник Янински двамата братя изписват манастира „Свети Илия“ в Зица, Янинско,[3] където оставят надписа „ διά χηρός των ταπηνών δούλων Θεού Ιωάνου Δημητρίου Γεωργίου τον εκ πόλεος της καλουμένης Γράμοστα“.[1] В манастира художниците показват голямо въображение и завидна техника.[4] В 1662 година изписват храма „Успение Богородично“ в Лозеци, Янинско,[3] и оставят надписа „ διά χειρός Δημητρίου κ(αι) του αδελφού αυτού Γεωργίου“.[1] В 1671 година Георги и Димитър изписват нартекса на манастира „Свети Илия“ в Стегополи, Лунджери, Албания.[3] Надписът гласи „και των αυταδέλφων Δημητρίου και [Γεωργίου]“.[1] На следната 1672 година изписват „Свети Йоан“ в Ковиляни, Янинско.[3] Надписът разположен над западната врата на наоса[5] гласи „διά χειρός τον ταπινόν δούλον Θ(εο)ύ Δημητρίου κ(αι) Γεωργίου“.[1] В купола е изписан Христос Вседържител, в апсидата е Възнесение Христово, а наосът е раделен на три зони със светци в цял ръст и евангелски сцени.[5] В 1673 година изписват манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Аристи, Янинско,[3] с надпис „διά χηρός των ταπινών δούλον Ιωάνου κ(αι) Δημητρίου κ(αι) Γεωργίου“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 211.
  2. Houliarás, Ioannis P. The Work of the Painter Ioannis Skoutaris from Grammosta, Kastoria in Epirus and Southern Albania (1645–1672/3). // Зборник Матице српске за ликовне уметности (40). Нови Сад, 2012. ISSN 0352-6844. с. 71 - 73.
  3. а б в г д е Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 212.
  4. Μονή Προφήτη Ηλία. // Δήμος Ζίτσας. Посетен на 3 юли 2016.
  5. а б Πολύλοφος (Κοβίλιαννη) Γραμμενοχωρίων Ιωαννίνων. // Τα χωριά της Ελλάδας. Посетен на 4 юли 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония