Георг Фридрих Карл (Валдек-Лимпург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Фридрих Карл фон Валдек и Пирмонт в Бергхайм
Старият дворец в Гайлдорф
Съпругата му Амалия Шарлота Августа Виртс

Георг Фридрих Карл фон Валдек и Пирмонт в Бергхайм (на немски: Georg Friedrich Karl zu Waldeck und Pyrmont in Bergheim; * 31 май 1785 в Бергхайм (в Едертал); † 18 юни 1826 в Гайлдорф) е граф на Валдек-Лимпург, кралски вюртембергски Ланд-фогт на Хайлброн (1811 – 1812) и на Щутгарт (1812 – 1816) също говорител на племенните господари по време на вюртембегската конституционна борба (1815 – 1819).

Той е най-малкият син на граф Йосиас II фон Валдек-Бергхайм (1733 – 1788) от графската странична линия на князете на Валдек и Пирмонт и съпругата му Кристина фон Изенбург-Бюдинген (1756 – 1826), дъщеря на граф Густав Фридрих фон Изенбург-Бюдинген-Бюдинген (1715 – 1768) и първата му съпруга Доротея Бенедикта фон Ревентлов (1734 – 1766).

Той следва в университета в Гьотинген и след това отива в княжеския двор на роднинините му в Аролзен. Там става при Георг I фон Валдек-Пирмонт таен съветник и президент на комисията за бедните и благотворителна дейност.

Георг Фридрих Карл фон Валдек-Бергхайм се жени на 17 юли 1809 г. за Амалия Шарлота Августа Виртс (* 7 септември 1785 в Адорф; † 29 септември 1852 в Гайлдорф), дъщеря на Йохан Райнхард Виртс от Бергхайм (днес в Едертал), бергамтман в княжество Валдек. Тя става графиня фон Валдек-Гайлдорф.[1]

След тази неподходяща по съсловие женитба той трябва да се откаже от всичките права в княжество Валдек и се оттегля в Хайделберг. През 1811 г. той започва служба при крал Фридрих I от Вюртемберг, който го номинира на таен съветник и Ланд-фогт на Хайлброн и 1812 г. на Щутгарт. На тези служби той е компетентен чиновник.

През 1816 г. Георг получава частите на брат му Карл (1778 – 1849) и сестра му Каролина (1782 – 1820) в господството Лимпург-Гайлдорф-Золмс-Асенхайм около Гайлдорф във Вюртемберг и от тогава се нарича „граф фон Валдек-Пирмонт и Лимпург-Гайлдорф“.

През 1817 г. той се мести със съпругата си Амалия в Стария дворец в Гайлдорф, бившата резиденция на „Шенките фон Лимпург“.

В конституционните съвещания в народното събрание от 1819 г. той говори само един път по задача, и заради болест не участва в следващите съвещания и подписването на предложението за конституция през септември 1819 г. От 1820 г. той е член на камерата на племенните господари и други племенни организации.

От 1815 до 1817 г. той има различни мнения за конституцията с крал Фридрих I и наследника му Вилхелм I, което води до неговото уволнение от държавната служба и през 1817 г. от Щутгарт. Крал Вилхелм I го освобождава и като таен съветник. През юни 1817 г., след като гласува против предложената конституция на крал Вилхелм, той е изгонен от Щутгарт. Той протестира безуспешно.

Георг умира на 41 години бездетен, след дълго боледуване на 18 юни 1826 г. в Гайлдорф. Според завещанието му съпругата му, издигната вече на графиня Амалия Шарлота Августа наследява всичките му собствености. Тя построява през 1846 г. в Гайлдорф „Вилата Валдек“, която се престроява на „Нов дворец“ и днес става кметството на град Гайлдорф.

След нейната смърт на 29 септември 1852 г. племенното господство Валдек-Лимпург отива на племенника на Георг, Рихард Казимир Александер (* 26 декември 1835; † 5 декември 1905), син на неговия брат Карл (1778 – 1849), който 1829 г. е граф на Валдек-Бергхайм.

Чрез фамилен договор от 16 март 1868 г. Рихард преписва господството Валдецк-Лимпург на сестра си Мехтхилд Каролина Емма (* 23 юни 1826; † 28 февруари 1899), от 30 януари 1846 г. омъжена за граф Карл Антон Фердинанд фон Бентинк (* 4 март 1792; † 28 октомври 1864).[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Albert Eugen von Adam: Waldeck und Pyrmont, Georg, Graf zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 667 f.
  • Hans König: Das neue Schloss. Einst Villa, dann Schloss, heute Rathaus. Ein Bericht zur Geschichte des neuen Schlosses. = Das Neue Schloß – unser Rathaus.Selbstverlag, Gaildorf 1996.
  • Rudolph Friedrich von Moser: Beschreibung des Oberamts Gaildorf. Müller, Stuttgart 1852 (Beschreibung des Königreichs Württemberg 31), (Neuausgabe, unveränderter photomechanischer Nachdruck: Bissinger, Magstadt 1972, ISBN 3-7644-0030-7).
  • Karl Otto Müller: Das Geschlecht der Reichserbschenken von Limpurg bis zum Aussterben des Mannesstammes. In: Zeitschrift für württembergische Landesgeschichte. Band 5, 1941, ISSN – 3786 0044 – 3786, S. 215 – 243.
  • Heinrich Prescher: Geschichte und Beschreibung der zum fränkischen Kreise gehörigen Reichsgrafschaft Limpurg, worinn zugleich die ältere Kochergau Geschichte überhaupt erläutert wird. 2 Teile. Erhard, Stuttgart 1789 – 1790 (Nachdruck: Wettin-Verlag, Kirchberg an der Jagst 1977 (Hohenlohe-Franken-Reprints im Wettin-Verlag)).
  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 980.
  • Robert Uhland: Georg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 232
  • Gerd Wunder, Max Schefold, Herta Beutter: Die Schenken von Limpurg und ihr Land. Thorbecke, Sigmaringen 1982, ISBN 3-7995-7619-3 (Forschungen aus Württembergisch Franken 20).
  • Ludwig Luckemeyer: Liberales Waldeck und Pyrmont und Waldeck-Frankenberg 1821 – 1981, 1984, S. 33 – 36.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Waldeck 4, genealogy.euweb.cz
  2. Königliches Statistisches-Topographische Bureau: Württembergische Jahrbücher für Statistik und Landeskunde. Jahrgang 1879, I. Band, I. Hälfte, S. 42 (Google Books)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]