Гигантска акула
| Гигантска акула | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Gill, 1862 г. Blainv., 1816 г. Gunnerus, 1765 г. | ||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Гигантска акула в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Гигантската акула (Cetorhinus maximus) е втората по големина жива риба след китовата акула и е единствен представител, както на своя род гигантски акули (Cetorhinus), така и на семейство гигантски акули (Cetorhinidae).
Най-големият измерен екземпляр е хванат в мрежа за херинга през 1851 година, в залива Фънди, Канада. Общата му дължина е била 12,27 m и е тежал около 19 тона [2]. Някои видове все още надхвърлят 9-10 m, но след години на мащабен риболов, екземпляри от този размер са станали рядкост.[3][4]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Гигантската акула живее около континенталния шелф и от време на време навлиза в соленоводни води.[5] Може да се открие от повърхността надолу до 910 м най-малко. Предпочита температури от 8 до 14,5 °C.[6] Често се наблюдава близо до сушата, включително в заливи с тесни проходи. Акулата следва концентрациите на планктон във водния стълб, затова често може да се види на повърхността.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cetorhinus maximus (Gunnerus, 1765). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
- ↑ Wood, Gerald. The Guinness Book of Animal Facts and Feats. 1983. ISBN 978-0-85112-235-9. с. 256.
- ↑ Cetorhinus maximus. // 2005. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
- ↑ Sepkoski, Jack. A compendium of fossil marine animal genera (Chondrichthyes entry). // Bulletins of American Paleontology 364. 2002. с. 560. Посетен на 9 януари 2008.
- ↑ Basking shark. Department of Conservation. govt.nz
- ↑ Sims, DW и др. Habitat-specific normal and reverse diel vertical migration in the plankton-feeding basking shark. // Journal of Animal Ecology 74 (4). 2005. DOI:10.1111/j.1365-2656.2005.00971.x. с. 755–761.
- ↑ Compagno, Leonard J. V.. CETORHINIDAE – Basking sharks. // Sharks of the World: An annotated and illustrated catalogue of shark species known to date. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984.
