Гигантска акула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гигантска акула
Cetorhinus maximus by greg skomal.JPG
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Ламнообразни акули (Lamniformes)
семейство:Гигантски акули (Cetorhinidae)
род:Гигантски акули (Cetorhinus)
вид:Гигантска акула (C. maximus)
Научно наименование
(Gunnerus, 1765)
Разпространение
Cypron-Range Cetorhinus maximus.svg
Гигантска акула в Общомедия
[ редактиране ]

Гигантската акула[2] (Cetorhinus maximus) е втората по големина жива риба след китовата акула и е единствен представител, както на своя род гигантски акули (Cetorhinus), така и на семейство гигантски акули (Cetorhinidae).

Най-големият измерен екземпляр е хванат в мрежа за херинга през 1851 година, в залива Фънди, Канада. Общата му дължина е била 12,27 m и е тежал около 19 тона [3]. Някои видове все още надхвърлят 9-10 m, но след години на мащабен риболов, екземпляри от този размер са станали рядкост.[4][5]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Гигантската акула живее около континенталния шелф и от време на време навлиза в соленоводни води.[6] Може да се открие от повърхността надолу до 910 м най-малко. Предпочита температури от 8 до 14,5 °C.[7] Често се наблюдава близо до сушата, включително в заливи с тесни проходи. Акулата следва концентрациите на планктон във водния стълб, затова често може да се види на повърхността.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cetorhinus maximus (Gunnerus, 1765). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях. // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
  3. Wood, Gerald. The Guinness Book of Animal Facts and Feats. 1983. ISBN 978-0-85112-235-9. с. 256.
  4. Cetorhinus maximus. // 2005. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  5. Sepkoski, Jack. A compendium of fossil marine animal genera (Chondrichthyes entry). // Bulletins of American Paleontology 364. 2002. с. 560. Посетен на 9 януари 2008.
  6. Basking shark. Department of Conservation. govt.nz
  7. Sims, DW и др. Habitat-specific normal and reverse diel vertical migration in the plankton-feeding basking shark. // Journal of Animal Ecology 74 (4). 2005. DOI:10.1111/j.1365-2656.2005.00971.x. с. 755–761.
  8. Compagno, Leonard J. V.. CETORHINIDAE – Basking sharks. // Sharks of the World: An annotated and illustrated catalogue of shark species known to date. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984.