Гигантска акула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гигантска акула
Cetorhinus maximus by greg skomal.JPG
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Ламнообразни акули (Lamniformes)
семейство:Гигантски акули (Cetorhinidae)
род:Гигантски акули (Cetorhinus)
вид:Гигантска акула (C. maximus)
Научно наименование
Gill, 1862 г.
Blainv., 1816 г.
Gunnerus, 1765 г.
Разпространение
Cypron-Range Cetorhinus maximus.svg
Гигантска акула в Общомедия
редактиране

Гигантската акула (Cetorhinus maximus) е втората по големина жива риба след китовата акула и е единствен представител, както на своя род гигантски акули (Cetorhinus), така и на семейство гигантски акули (Cetorhinidae).

Най-големият измерен екземпляр е хванат в мрежа за херинга през 1851 година, в залива Фънди, Канада. Общата му дължина е била 12,27 m и е тежал около 19 тона [2]. Някои видове все още надхвърлят 9-10 m, но след години на мащабен риболов, екземпляри от този размер са станали рядкост.[3][4]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Гигантската акула живее около континенталния шелф и от време на време навлиза в соленоводни води.[5] Може да се открие от повърхността надолу до 910 м най-малко. Предпочита температури от 8 до 14,5 °C.[6] Често се наблюдава близо до сушата, включително в заливи с тесни проходи. Акулата следва концентрациите на планктон във водния стълб, затова често може да се види на повърхността.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cetorhinus maximus (Gunnerus, 1765). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 28 май 2020 г. (на английски)
  2. Wood, Gerald. The Guinness Book of Animal Facts and Feats. 1983. ISBN 978-0-85112-235-9. с. 256.
  3. Cetorhinus maximus. // 2005. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  4. Sepkoski, Jack. A compendium of fossil marine animal genera (Chondrichthyes entry). // Bulletins of American Paleontology 364. 2002. с. 560. Посетен на 9 януари 2008.
  5. Basking shark. Department of Conservation. govt.nz
  6. Sims, DW и др. Habitat-specific normal and reverse diel vertical migration in the plankton-feeding basking shark. // Journal of Animal Ecology 74 (4). 2005. DOI:10.1111/j.1365-2656.2005.00971.x. с. 755–761.
  7. Compagno, Leonard J. V.. CETORHINIDAE – Basking sharks. // Sharks of the World: An annotated and illustrated catalogue of shark species known to date. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984.