Гизела Елснер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гизела Елснер
Gisela Elsner
германска писателка
Родена
Починала
13 май 1992 г. (55 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия писател
Литература
Жанрове роман, разказ
Известни творби „Великанските джуджета“ (1964)
Награди „Форментор“
Повлияна Гюнтер Грас, Петер Вайс
Семейство
Съпруг Клаус Рьолер

Уебсайт
Гизела Елснер в Общомедия

Гизела Елснер (на немски: Gisela Elsner) е германска писателка, родена в Нюрнберг в едробуржоазно семейство. Баща ѝ е директор във фирмата „Сименс“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 май 1937 г. в Нюрнберг. Следва философия, германистика и театрознание във Виена. За да се откъсне от родителите си, чиято социална среда ненавижда, тя се омъжва за писателя Клаус Рьолер (р. 1929) и деветнадесетгодишна написва заедно с него първата си книга „Трибол. Животопис на един удивителен мъж“ (1956). Съдържа тридесет и три разказа, силно повлияни от Кафка. В тях е изобразен абсурдът на един свръхорганизиран и свръхтехнизиран свят.

След години на мълчание и вътрешно узряване Гизела Елснер се разделя с Клаус Рьолер и през 1962-1963 година взима участие в заседанията на литературното сдружение Група 47, където чете свои творби. След това се преселва в Рим.

Творчески години[редактиране | редактиране на кода]

В Рим Гизела Елснер написва първата си самостоятелна книга – „Великанските джуджета“ (1964), която ѝ донася голям успех: романът е удостоен с литературната награда „Форментор“, раздавана от водещите западни издателства, и само за пет години бива преведен на четиринадесет езика. Негов „герой“ е едно четиригодишно дете, през чийто поглед са изобразени „малките гадости от всекидневието на немския бюргер“. Критиката определя творбата като „гротесков паноптикум на буржоазния живот, сведен до плюскане, секс и терор“.

Писателката получава стипендията „Юлиус Кампе“ и се преселва в Лондон. Там написва втория си роман, „Подрастващият“ (1968), чийто протагонист на име Ньол (т.е. Нула) е физически и душевно недоразвит кретен. Неговото семейство го „дресира“, за да може да бъде включен в трудовия процес. Така недораслекът се превръща в лишен от съзнание работен инструмент, с който може да се манипулира по всякакъв начин – образът му добива символична стойност. В романа се долавя естетическото влияние на Гюнтер Грас и Петер Вайс.

С третия си роман, „Забрана за докосване“ (1970), Гизела Елснер навлиза в нова художествена територия. Върху основата на документален материал тя разкрива анатомията на двуличния буржоазен морал. Смяната на сексуалните партньори в един приятелски кръг става за нея повод да изследва психологическите подбуди на участниците, техните компенсативни механизми. Тук Гизела Елснер за пръв път стига до определени социални, исторически и политически прозрения, които извеждат героите ѝ от сферата на притчата и им придават реални черти. Идейното развитие на писателката все повече я доближава до встъпването ѝ в Германската комунистическа партия.

През 1971 г. Гизела Елснер отбелязва в статията си „Партийност в литературата“: „Засега смятам за по-уместно да говоря за вземане на страна, вземане на страна като пръв стадий на партийността, а това е процес на сближаване с партията.“

В сборника „Господин Лайзелхаймер и други опити за преодоляване на действителността“ (1973) писателката предлага пет истории, в които вече от социалистически позиции разобличава обществените недъзи в страната си. Особено я занимава проблемът за подчиненото положение на жената-работничка при капитализма.

Следващият роман на Гизела Елснер, „Победа по точки“ (1977), е сатира за живота на новоизлюпеното „висше общество“ във Федералната република, което е съставено от средни и по-едри предприемачи, набързо забогатели в годините на „стопанското чудо“. Герой на романа е фабрикант на дамско бельо, който опитва силите си в изборната борба. Официално той настоява за повече демокрация и справедливост, мечтае за модерно изкуство и търпимост и сам проявява култивиран вкус, който се ръководи от модните веяния. Когато обаче сам трябва да уволни работници, той извършва това с оправданието: „При повече от един милион безработни моите тридесет шивачки едва ли имат значение.“ Така при цялата му привидна самостоятелност неговото лично поведение се оказва предопределено от пазарните механизми в страната.

През 1980 г. Гизела Елснер публикува сборник разкази под заглавие „Опит за разкъсване“. В тези кратки творби тя чрез сатирични преувеличения описва методите на съвременното манипулиране с гражданите на Федералната република, които постепенно загубват своята самоличност поради сложната система от шпиониране и надзор, на която са изложени.

Тогава писателката публикува в лявото списание „Кюрбискерн“ статията „Предотвратяването на една тотална държава на задоволяването“ (1980), където сравнява правителствените изявления на петте западногермански канцлери от Аденауер до Шмит със социалните и политическите реалности в страната. Така тя доказва несъстоятелността на официалната фразеология за социална справедливост и свобода.

Най-известният роман на Гизела Елснер, Извън правилата (1982), пресъздава „трагедията на обикновения живот“. Героинята е двадесет и осем годишна, жена, приятна във всяко отношение, само дето не обича съпруга си. Омъжила се е за него, за да избяга от тиранията на властната си майка, а и за да превъзмогне унижението от един несполучлив годеж. В дълбока обърканост и безизходица тя се самоубива в един евтин хотел, „изоставена от всички и от самата себе си“.

В същата тоналност е романът на писателката Елснер „Укротяването“ (1984), както и следващите ѝ произведения.

През 1989 г. Гизела Елснер напуска Германската комунистическа партия, разочарована от реформистките тенценции в нея.

В нарастващата лична изолация и политическа безперспективност писателката се самоубива през 1992 г. като скача от прозореца на 15 етаж на болница в Мюнхен.[1][2]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Гизела Елснир се утвърждава като майстор на социалната сатира. Критикът Гюнтер Бльокер определя характера на нейното творчество с думите: „Умението на Гизела Елснер да превръща действителността в езикови ритуали е удивително. Своеобразната склонност на нейното въображение да съзира привидно незначителното и да го представя тълкуващо така, че неочаквано да проблесне злото и демоничното, постоянно предизвиква възхищение.“

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Triboll, 1956 (заедно с Клаус Рьолер)
  • Die Riesenzwerge, 1964
  • Der Nachwuchs, 1968
  • Das Berührungsverbot, 1970
  • Herr Leiselheimer und weitere Versuche, die Wirklichkeit zu bewältigen, 1973
„Укротяването“ (1984)
  • Der Punktsieg, 1977
  • Die Zerreißprobe, 1980
  • Abseits, 1982 (Извън правилата)
  • Die Zähmung, 1984
  • Das Windei, 1987
  • Friedenssaison, 1988
  • Gefahrensphären, 1988
  • Fliegeralarm, 1989
Посмъртни издания
  • Wespen im Schnee, 2001 (заедно с Клаус Рьолер)
  • Heilig Blut, 2007
  • Otto, der Grossaktionär 2008

Награди (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Christine Künzel (Hrsg.). Die letzte Kommunistin. Texte zu Gisela Elsner. konkret Literatur Verlag, Hamburg 2009. p. 22.
  2. GESTORBEN: Gisela Elsner, Spiegel, 25.05.1992.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]