Гимрински пътен тунел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гимрински пътен тунел
Гимринский автодорожный тоннель
Основни данни
Вид пътен тунел
Начало Flag of Russia.svg ГимриРусия
Край Flag of Russia.svg БуйнакскРусия
Технически данни
Дължина 4303 m
Ширина 7 m
Височина 5 m
История
Построен 1979-2012 г.
Проектант Ленгидропроект
Строител Мостоотряд-99
Експлоатация
Собственик Дагестанавтодор
Гимрински пътен тунел в Общомедия

Гимринският пътен тунел е най-дългият автомобилен тунел на територията на Русия и на страните от ОНД.

Разположен е в Дагестан. Осигурява най-кратката независеща от метеорологични условия транспортна връзка за строителството на Ирганайската ВЕЦ, а също така и 9 планински района на Дагестан.

Дължината на тунела е 4303 метра, като тунелът е на 850 метра под повърхността, диаметърът на сечението е 9 метра, а широчината на преминаващия път e 7 метра. Профилът на тунела е двускатен. Половината от тунела е направена от железобетонни анкери и пластове бетон, а другата половина - от монолитен бетон. Паралелно на тунела е изградена сервизно-дренажна шахта с връзки на всеки 600 метра.

Строежът на тунела от към северната страна започва на 31 декември 1979 г., а от южната страна - през 1983 г. Строителството се извършва при сложни метеорологични и геоложки условия, част от материалите се транспортират по вода и след това с товарни автомобили. Свързването на двете страни на тунела става през 1991 г., оттогава е във временна експлоатация.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гимринский тоннель“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.