Гинекова къща
| Гинекова къща Гинекова куќа | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Архитект | Димитрие Симончевич |
| Стил | неокласицизъм |
| Изграждане | 1932 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
| Гинекова къща в Общомедия | |
Гинекова къща (на македонска литературна норма: Гинекова куќа) е къща в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е разположена на чаршийската улица „Свети Климент Охридски“ № 112. Изградена е в 1932 година от архитект Димитрие Симончевич[1] за семейство Гинековци.[2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е в неокласически стил и има сутерен, приземие, етаж и мансарда. Градежът е масивен, с носещи стени – в сутерена от камък, а на приземието, етажа и мансардата от цяла тухла. Междуетажните и покривната конструкция са дървени. Първоначалното функционално разпределение е било кафе на приземието, хотел на етажа и жилищни помещение на мансардата.
Сградата е част от редица сгради и цялото внимание е обърнато на уличната фасада, отличаваща се с подчертана симетрия. В средата на сградата на първия етаж и мансардата има характерни балкони с огради от ковано желязо, подпрени с конструктивни и декоративни вути, по-изразени на мансардния балкон. До прозоречните отвори на етажа има пиластри, а над тях тимпанони с флорални и декоративни елементи. Балконската врата на етажа също е подчертана с пиластри, завършващи с вутите на мансардния балкон. Етажът завършва с профилиран венец, на манасардата има барокови керамични балюстради, а над мансардния балкон е направен полукръгъл тимпанон с богата пластика, почиващ на полукръгли стълбове с богато обработени капители.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Куќа на ул. Св. Климент Охридски бр.112 // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-05. Посетен на 5 септември 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 68.
