Гонартроза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гонартроза е артроза на колянната става и е втората най-разпространена форма на артрозата.[1] Заболяването се развива най-често при жените, особено у тези с наднормена телесна маса.[1] Първичният неинфламаторен процес се последствува от иритация на синовията. Чрез хронични процеси на дегенерация се стига до промени в ставната капсула, костите и мускулите.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Реакция на несъответствие между способност за натоварване и локално натоварване.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

  • Първична гонартроза – идиопатична, взаимодействие на нутриционни, хормонални, генетични и възрастови фактори.
  • Вторична гонартроза – при нарушения на оста (Х или О), при състояние след менискектомия, след имобилизация, посттравматична, при нарушения в обмяната на веществата, при нестабилност, наранявания на хрущяла, при колагеноза и хемофилия.

Стадии[редактиране | редактиране на кода]

  1. Изостряне на интеркондиларната еминенция и на ръба на пателата.
  2. Шипове на тибията, леко стесняване на ставната цепка, започваща деформация на фемура, умерена субхондрална склероза.
  3. Намаляване на ставната цепка наполовина, остеофити и на фемура, остеофити на пателата.
  4. Изразено стесняване на ставната цепка, цистични промени до костна деструкция, сублухация между фемур и тибия.

Клинична картина[редактиране | редактиране на кода]

  • Болка в ставата при движение и натоварване, по-късно болки в покой и през нощта.
  • Чувство на скованост, склонност към оток, болки при промяна на времето.
  • Инактивитетна атрофия.
  • Блокади чрез corpora libera.

Налице е бавна прогредиенция на симптоматиката. Движението нагоре по стълбите се удава по-лесно от това надолу, за разлика от коксартрозата.
При активирана артроза болки при движение и покой, вътреставен излив, затопляне на ставата, високостепенно нарушение на подвижността.

Принципи на терапията[редактиране | редактиране на кода]

  • Отбременяване (намаляване на теглото, избягване на натоварвания на ставата).[1]
  • Аналгетици, противовъзпалителни, охлаждане.
  • Отстраняване на преартротичните изменения.
  • Нормализиране на теглото.
  • Лечение на флебоартротичния симптомокомплекс.

Ако пациентът страда от статични аномалии с отклонения в нормалните съотношения на осите, е нужно в началните етапи на развитието на гонартрозата да се прибегне към коригиращи остеотомии.[1]

Консервативно лечение[редактиране | редактиране на кода]

Винаги се започва с консервативна терапия. Важно е движението и увеличаването на мускулната маса. Прилагат се лекарства с противовъзпалително и аналгетично действие, миотонолитици, средства за подобряване трофиката на хрущяла. Лечебната физкултура се допълва от електротерапия, балнеотерапия и инфилтрации. Възможно е прилагането на ортопедична техника – бастун, промяна на петата на обувката, коригиращи подложки при варусна или валгусна деформация.

Оперативно лечение[редактиране | редактиране на кода]

Индикация за оперативно лечение се слага при отказване на консервативното. Прилагат се следните методи:

  • артроскопски дебридмент;
  • абразионна хондропластика;
  • мозаечна (хрущялна) пластика при ограничени дефекти;
  • коригираща остеотомия;
  • алоартропластика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Orthopädie, Cheklisten der aktuellen Medizin, Imhoff u.a. Thiemeverlag Stuttgart 2005

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]