Горещ сняг (роман)
Горещ сняг | |
Горячий снег | |
Автор | Юрий Бондарев |
---|---|
Създаване | 1965 г. |
Оригинален език | руски език |
Жанр | роман |
Горещ сняг (на руски: Горячий снег) е роман от 1970 г. на Юрий Бондарев, чието действие се развива край Сталинград през декември 1942 г. Творбата се основава на реални исторически събития – опитът на германската група армии „Дон“ на фелдмаршал Ерих фон Манщайн да освободи 6-а армия на Фридрих Паулус, обкръжена при Сталинград. Битката, описана в романа, решава изхода на цялата Сталинградска битка. По романа режисьорът Гавриил Егиазаров заснема едноименен филм. През 1942 г. Юрий Бондарев лично участва в тази битка край река Мишкова и по тази причина някои наблюдатели считат романа за автобиографичен.[1]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Два артилерийски взвода под командването на командира на батареята лейтенант Дроздовски (взводовете се командват от съученици в артилерийското училище – лейтенанти Кузнецов и Давлатян), прехвърлени като противотанково подкрепление на стрелковия полк на майор Черепанов и отделен танков полк на Хохлов (като резерв), ще трябва да изпълни заповедта на командира – да се закрепи на линията на река Мишкова, за да ограничи атаката на германските танкови дивизии на Манщайн, които се втурват да спасяват армията на Паулус, обкръжена в района на Сталинград (57-и танков корпус, състоящ се от четири дивизии, включително две танкови дивизии от 400 – 450 немски танка). Цялата артилерия на началника на артилерията на армията генерал Ломидзе, с изключение на армията, е прехвърлена по заповед на командира на пехотни формирования за отблъскване на настъплението на германските танкове.
След битката от взвода на Кузнецов остават трима души, без да се брои самият той, и един пистолет. Войниците отблъскват настъплението на танковете на Вермахта повече от ден. Те попадат в обкръжение и остават само със 7 снаряда, които успяват да намерят близо до второто оръдие, смазано от танка. Но артилеристите успяват да издържат до момента, в който съветските войски започват контранастъпление и отблъсват германците.
На фона на битката се разкриват трудните отношения между двама лейтенанти – хора напълно различни по характер. Лейтенант Дроздовски мечтае за подвизи, иска да стане герой. Но в крайна сметка не той, а Кузнецов е предопределен да стане герой на битката.
В същото време има история за хора, които не са участвали пряко в битката, но са пряко свързани с нея – командирът на армията генерал Бесонов, полковият комисар Веснин, който е дълбоко вкоренен в своите подчинени, наскоро бившият батальон командир, командир на дивизия полковник Деев, началникът на контраразузнаването полковник Осин. Хора от „различни светове“ – кариерен военен персонал и политически работник – се оказват в една и съща сбруя, обединени от обща отговорност за изхода на битката.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бондарев, Юрий. Горячий снег. Москва, Современник, 1975. с. 397. (на руски)
- Бондарев, Юрий. Горещ сняг. Пловдив, Христо Г. Данов, 1983. с. 413. (на български)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бондарев Ю. «Горячий снег» // vrnlib.ru. Посетен на 19 юли 2024.