Графична система на глаголицата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Графичната система на глаголицата се отличава с уравновесеност, която по-често е вертикална, но и хоризонтална (т.е., спрямо вертикалната и хоризонталната средна ос, разделящи графичното поле на четири). Някои от буквите са напълно симетрични или по вертикалата, или по хоризонталата.

Общо описание[редактиране | редактиране на кода]

Глаголицата е единна и еднородна система. Всяка глаголическа буква е изградена от няколко (най-малко три) къси чертици, които са основен градивен елемент в глаголическата графика с функцията си да изграждат цялостно и завършено глаголическите знаци.

От геометрично гледище се използват два вида чертици – права линия и дъга с голям радиус.

От функционално гледище чертиците биват четири вида:

  • знакоизграждащи
  • свързващи
  • уравновесяващи
  • факултативни (незадължителни)

Чертиците, често свързани по две, образуват в глаголическата графема ъгли, близки до правия, а свързани две по две – затворена фигура: правоъгълен четириъгълник и три вида кръгове: малки, средни (които преобладават) и големи.

Най-характерен знаков компонент в глаголическата графична система е петлицата, която бива три вида:

голяма: Твердо
средна: Ци, Веди, Добро, Он (повече при двойки)
малка: Земля, Ер (в съчетание с корпус)

Петлицата винаги се свързва към друга буквена част: или с лигатурна (свързваща) чертица, или без нея. Хоризонталните петлици се свързват само в най-високата си част. Свързващите чертици при останалите петлици се стремят към центъра на буквеното поле:

Мислете, Черв

В графичната система на глаголицата се срещат и следните фигури:

  • правоъгълен четириъгълен корпус (рядко): Фита
  • триъгълник: Юс голям йотиран, Ят, Ю, Дзело, И, Иже, Слово
  • отворена Ш-образна фигура:
    • в горната част на буквеното пространство: Буки, Ща
    • Ша
  • отворена V-образна фигура: Живете, Ци, Джерв

В глаголицата могат условно да се обособят няколко групи букви, близки по фонетичните и акустичните си характеристики

  1. Ща, Ци, Черв, Ша
  2. Ер, Ерь, Еры
  3. Ят, Ю
  4. Юс малък, Юс малък йотиран, Юс голям, Юс голям йотиран
  5. Глагол, Хер, Како
  6. Дзело, Ци, Слово
  7. Добро, Твердо
  8. Рци, Люди
  9. Живете, Дзело, Земля

Знаци за и и ѝ[редактиране | редактиране на кода]

Глаголицата познава три знака за и: И, Иже и И

Буквите И и Иже имат еднаква горна част, а Иже и И включват в строежа си триъгълник като градивен елемент.

Буквата Иже включва в себе си два градивни елемента, всеки от които поотделно участва в строежа на една от другите две букви от тази група.

Триъгълникът се среща като компонент:

  • на три йотувани гласни: Юс голям йотиран, Ю и Ят,
  • но и на палаталните съгласни: Дзело и Слово.

Оттук може да се предположи, че буквите Иже и И съдържат в себе си елемент [j].

В някои стари глаголически паметници буквата Иже се пише почти редовно в началото на думите и след гласна (Киевски листи, Зографско евангелие), което може да означава, че тази буква е имала звукова стойност [ji].

Буквата И в Киевските листи, паметник произлизащ непосредствено от Кирило-Методиевата традиция, се използва с фонетична стойност [i]. Зографското евангелие обаче дава друга картина: Иже = [ji], И = [i] и И = [j].

Въпреки това, от посочените примери става ясно, че в глаголицата има буква за [j]. В подкрепа на тази хипотеза може да се посочи и фактът, че числовата стойност

  • на И и Иже е 10,
  • а на И е 20.

След И се намира буквата Джерв, която е имала стойност палатализирано г, а в хърватската глаголица има стойност [j].

Буквата азъ и последователността на буквите в азбуката[редактиране | редактиране на кода]

Най-автономен знак в глаголицата е Аз. По думите на Черноризец Храбър, тя: „великыимъ раздвижениемъ оустъ възгласитъ сѧ, а она писмена малыимъ раздвижениемъ оустъ възгласѫтъ сѧ и исповѣдоуѭтъ сѧ“.

В старобългарски гласната [a] е имала доста широк изговор, което се разбира от заемки като олътаръ (<altare, лат.) и поганъ (<paganus, лат.), където неудареното латинско [a] е схванато като по-тясното [o], което е по-широко от гръцкото, предавано с оу: Солоунъ < Θεσσαλονίκη (също и α > о), но [o] под ударение винаги се предава с о: Θеодоръ, Θома, текътонъ и т.н.

С буквата Ят също се означавал широк гласен звук, но е поставена редом с Ю заради прейотацията си в начало на дума и след гласна.

Буквата Аз е поставена на първо място в азбуката, като е отделена от други, близки по звукова стойност букви, и под влияние от гръцката азбука, която е оказала влияние и върху състава на глаголическата азбука – има букви за типично гръцки звукове:

Ижица, Фита, Ферт, От

Буквата у е съставена от елементите ο + υ: Он + Ижица = Ук.

Глаголицата и други азбуки[редактиране | редактиране на кода]

Външно някои глаголически букви напомнят на такива от:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Фигура-модул на глаголицата

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Илчев Структурни принципи на глаголическата графика, Paleobulgarica, IV, 1980, 2, str. 34–36
  • Иван Гълъбов Старобългарски език с увод в славянското езикознание, С. 1980