Граф Луканор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Граф Луканор
El Conde Lucanor
Начало на „Граф Луканор“, ръкопис от XIV-XV в. Сигнатура: MSS/6376, Национална библиотека на Испания, л. 126v.
Начало на „Граф Луканор“, ръкопис от XIV-XV в. Сигнатура: MSS/6376, Национална библиотека на Испания, л. 126v.
АвторДон Хуан Мануел
Първо издание1335 г.
Кралство Кастилия и Леон
Оригинален езикиспански

Издателство в България„Изида“ (2018)
Преводачпроф. дфн Стефка Петрова
Граф Луканор в Общомедия

„Граф Луканор“ (на испански: El conde Lucanor) е прозаична творба на средновековната кастилска литература, написана в периода 1331 – 1335 г. от дон Хуан Мануел, принц на Вилиена и внук на крал Фернандо III Кастилски. Цялото заглавие на произведението е Книга за историите на граф Луканор и Патронио (на срадновековен кастилски: Libro de los enxiemplos del Conde Lucanor et de Patronio). В композиционно отношение творбата е съставена от пет части, съдържащи 51 новели, притчи, басни, базирани на различни източници, като басните на Езоп и други класици, както и традиционните арабски приказки.

Книгата Граф Луканор е написана, вероятно в по-голямата си част, в двореца Молина Сека, днес Молина де Сегура, в Мурсия, тъй като по време на написването ѝ стената и градът са били част от владенията на инфант Хуан Мануел, където прекарва дълъг период от време.

Предназначение и структура[редактиране | редактиране на кода]

Дон Хуан Мануел, авторът на Граф Луканор.

Дидактическа е целта на книгата. Граф Луканор беседва със своя съветник Патронио по определен проблеми и иска съвет от него. Патронио винаги отговаря с голямо смирение, казвайки, че не желае да предлага съвети на толкова знатен човек като графа, но предлага да му разкаже история, в която се среща този проблем. След като приключва с разказването на историята, Патронио съветва графа да постъпи така, както постъпва героят в неговата история.

Влияния[редактиране | редактиране на кода]

Шекспировата комедия Укротяване на опърничавата съдържа основните елементи на новела 44.[1][2]

Мотиви от новела 7 са вплетени от Ханс Кристиан Андерсен в приказката Новите дрехи на царя.[3][4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Exemplo XXXVº - De lo que contesçió a un mançebo que casó con una muger muy fuerte et muy brava
  2. Don Juan Manuel. Of what happened to a young Man on his Wedding Day // Count Lucanor; of the Fifty Pleasant Stories of Patronio. Gibbings & Company, Limited, 1868. с. 200–207.
  3. Exemplo XXXIIº - De lo que contesció a un rey con los burladores que fizieron el paño
  4. Don Juan Manuel. Of that which happened to a King and three Impostors // Count Lucanor; of the Fifty Pleasant Stories of Patronio. Gibbings & Company, Limited, 1868. с. xiii-xvi.
  5. The tale is to be found in Idries Shah's collection World Tales.