Направо към съдържанието

Грацка университетска библиотека

Грацка университетска библиотека
Universitätsbibliothek Graz

новата фасада
Информация
Типуниверситетска библиотека
Седалище Грац, Австрия
Служителиоколо 120
Уебсайтub.uni-graz.at
Карта
Карта
Местоположение в Грац
Грацка университетска библиотека в Общомедия

Грацката университетска библиотека (на немски: Universitätsbibliothek Graz) в Грац, е най-голямата библиотека в провинция Щирия и третата по големина в Австрия.

Библиотеката е депозитна и е част от Грацкия университет „Карл-Франц“, като се състои от основна библиотека, 2 факултетни библиотеки – за право и икономически науки и богословие, и няколко клона. Отворена е за публичен достъп.[1]

Йезуитска университетска библиотека

[редактиране | редактиране на кода]
Историческата читалня

Университетската библиотека в Грац дължи основаването си на Контрареформацията. От 1571 година йезуитите усърдно работят за рекатолизирането на предимно протестантския град Грац според желанията на ерцхерцог Карл II Австрийски. Така в 1573 година до катедралата в града са основани йезуитски колеж с училище и библиотека. През 1585 година това училище е издигнато от папа Григорий XIII в йезуитски университет и така библиотеката получава статут на университетска библиотека. Тя се разраства бързо, защото много книги са прехвърлени от манастирите в Грац и благодарение на дарения и постоянни покупки. Университетът е предимно теологически факултет и съответно основният фокус на библиотеката при закупуване на книги е също теологията – но не непременно католическата теология. Природните науки са също добре представени, поради влиянието на математика Паул Гулдин, който е един от университетски професори. Когато в 1773 година йезуитският орден е закрит, университетът става държавен.[1]

Публична университетска библиотека

[редактиране | редактиране на кода]

През 1775 година с декрет университетът е официално основан отново и е поставен под държавен контрол заедно със своята библиотека. Въпреки това, повечето от имперските длъжностни лица, които управляват университета и библиотеката са бивши йезуити. През 1781 г. библиотеката е отворена отново след преместване в нова сграда и за първи път е отворена за обществеността. 28-томният библиотечен каталог изчезва – вероятно отнесен или унищожен от разгневени йезуити. Значителното увеличение на книги от манастирите увеличава хаоса в библиотеката.[1]

Подобно и няколко други висши училища и Грацкият университет е понижен до статута на лицей през 1782 година от император Йозеф II. Колекцията му от книги обаче продължава се увеличава. След 45 години, на 19 април 1827 година, старите му права са отново потвърдени от император Франц I Австрийски. Оттогава университетът носи имената и на двамата си основатели – Karl-Franzens-Universität Graz. Възстановяването на университетския статут е при условие университетът да не трябва да носи никакви допълнителни разходи за държавата и затова остава зависим от дарения и завещания. Едва след като през 1870 година персоналът е увеличен от 3 на 6 и издръжката е увеличена от 830 на 4000 гулдена, университетът може отново нормално да изпълнява задачите.[1]

От преместването до края на Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]
Галерия в новата читалня

Поради ограниченото пространство в центъра на града, през 1891 година в периферията на града, днес Гайдорф, започва изграждането на нов комплекс от сгради, като различните сгради са откривани по различно време. Между 9 и 22 септември 1895 година библиотеката премества 135 000 тома в основната сграда на новия университет. Двете световни войни се отразяват зле на увеличеването на библиотеката и на администрацията му. В 1944 година 60 000 тома книги са евакуирани, за да бъдат спасени от въздушните нападения. На 22 октомври 1945 г. библиотеката е отворена отново. По време на войната са унищожени 4500 тома, включително 200 старопечатни книги.[1]

След Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на библиотеката през втората половина на XX век се характеризира предимно с конструктивни промени и прогресивна децентрализация. През 1950 г. сградата е разширена на югоизток. В 1970 година към старата е добавена нова сграда. От 1994 г. до 1996 г. е построена ReSoWi-библиотека, в която са книгите по правни, социални и икономически науки. В същото време е издигната друга сграда, пряко свързана с оригиналния вход на библиотеката, без да го променя. Освен това са отворени няколко клона извън основната сграда, като Университетцентрум Вал, разположена на „Мерангасе“ № 70. През 1996 г. е отворена мултимедийна библиотека за визуални медии. Като следствие от разделянето на университета през 2004 г., медицинският клон на библиотеката става автономна библиотека. Заедно с университетските библиотеки във Виена и Инсбрук, Грацката библиотека от 1998 година започва активното използване на електронни списания и книги. На 1 юли 2005 година е основана Кооперация на е-медиите в Австрия. Университетската библиотека в Грац участва в проекта Австрийската литература Онлайн за цифровизация на австрийската литература.[1]

Когато библиотеката е поета от държавата, тя има двама служители – директорът и библиотекарят. В началото на XX век персоналът е 17 души, като 8 от тях са учени, държавни служители. В началото на XXI век персоналът е 120 души.[1]

Йозеф Алоис Юстел, литография от Йозеф Криехубер, 1844
Директори на библиотеката
МандатИмеИмеГодиниАкадемична позиция
1773 – 1774Йозеф БардариниJosef Bardarini1708 – 1791професор по теология и философия, ректор на университета
1775 – 1778Рихард ТекерRichard Tecker1723 – 1798професор по догматика
1778 – 1783Франц де Паула ТомичичFranz de Paula Tomicich1729 – ?професор по църковно право, ректор на университета
1783 – 1797Аугустин ХерцAugustin Herz
1798 – 1814Йозеф Алоис ЮстелJosef Alois Jüstel1765 – 1832професор по морална теология, ректор на университета
1817 – 1832Варкус СандманMarkus Sandmann1764 – 1832писател
1833 – 1852Йохан КрауслерJohann Krausler? − 1852
1853 – 1861Леополд МихеличLeopold Michelitsch
1861 – 1866Карл КройцерKarl Kreutzer
1866 – 1880Игнац ТомашекIgnaz Tomaschek
1880 – 1895Алоис МюлерAlois Müller1835 – 1901специалист по еврейски изследвания
1895 – 1903Вилхелм ХаасWilhelm Haas1842 – 1918по-късно директор на Виенската университетска библиотека
1903 – 1910Антон ШлосарAnton Schlossar1849 – 1942
1910 – 1919Йоханес ПайскерJohannes Peisker1851 – 1933по-късно професор по социална и икономическа история в Прага
1919 – 1924Фердинанд АйхлерFerdinand Eichler1863 – 1945професор по библиотечни науки
1924 – 1933Якоб ФелинJakob Fellin1869 – 1951
1934 – 1945Франц ГошFranz Gosch1884 – 1952
1945 – 1953Волфганг БендорфWolfgang Benndorf1901 – 1959
1954 – 1971Ерхард ГласErhard Glas1906 – 1992
1972 – 1988Франц КролерFranz Kroller1923 – 2000
1989 – 2006Зигрид РайницерSigrid Reinitzer1941 –
2004 –Вернер ШлахерWerner Schlacher1955 –
Латински многотомен речник от XIX век в читалнята на библиотеката

Броят на книгите в старата библиотека е несигурен. Според един източник в 1873 година библиотеката има 10 000 тома, а според друг в 1776 година – 42 000. Друг също не особено надежден източник изчислява 50 000 тома за 1839 година. Проучване от 1860 година изчислява 38 000 печатни книги, много от тях с повече от един том. През 1879 г. библиотеката притежава около 100 000 тома, а в първата година на XX век – 200 000. В началото на новото хилядолетие, действителните запаси са почти 3 милиона печатни книги, повече от 2000 ръкописи, около 1200 старопечатни книги, завещания на много учени и около 1400 текущи периодични издания.[1]

Специални колекции

[редактиране | редактиране на кода]

Отделът за специални колекции притежава всички ръкописи и творби, отпечатани до 1900 г. Сред най-забележителните пергаментни ръкописи са петте най-старите грузински ръкописи от VII до XI век, намерени в манастира „Света Екатерина“ в подножието на планината Синай. Някои от най-важните ръкописи на хартия са писмата на Йоханес Кеплер до Паул Гулдин. 42 папируса от Оксиринх и Хиба също трябва да бъдат споменати. Те са открити от Британското Египеско общество между 1896 и 1907 година и влизат сред притежанията на библиотеката срещу финансовата подкрепа а града за разкопките на обществото.[1]

  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 History // University of Gratz Library. Архивиран от оригинала на 31 май 2016. Посетен на 27 април 2016 ’.