Грацка университетска библиотека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Грацка университетска библиотека
Universitätsbibliothek Graz
Graz University-Library new-front.jpg
новата фасада
Информация
Тип университетска библиотека
Седалище Flag of Austria.svg Грац, Австрия
Служители около 120
Уебсайт ub.uni-graz.at/
Грацка университетска библиотека в Общомедия

Грацката университетска библиотека (на немски: Universitätsbibliothek Graz) в Грац, е най-голямата библиотека в провинция Щирия и третата по големина в Австрия. Библиотеката е депозитна и е част от Грацкия университет „Карл-Франц“, като се състои от основна библиотека, две факултетни библиотеки – за право и икономически науки и теология, и няколко клона. Отворена е за публичен достъп.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Йезуитска университетска библиотека[редактиране | редактиране на кода]

Историческата читалня

Университетската библиотека в Грац дължи основаването си на Контрареформацията. От 1571 година йезуитите усърдно работят за рекатолизирането на предимно протестантския град Грац според желанията на ерцхерцог Карл II Австрийски. Така в 1573 година до катедралата в града са основани йезуитски колеж с училище и библиотека. През 1585 година това училище е издигнато от папа Григорий XIII в йезуитски университет и така библиотеката получава статут на университетска библиотека. Тя се разраства бързо, защото много книги са прехвърлени от манастирите в Грац и благодарение на дарения и постоянни покупки. Университетът е предимно теологически факултет и съответно основният фокус на библиотеката при закупуване на книги е също теологията – но не непременно католическата теология. Природните науки са също добре представени, поради влиянието на математика Паул Гулдин, който е един от университетски професори. Когато в 1773 година йезуитският орден е закрит, университетът става държавен.[1]

Публична университетска библиотека[редактиране | редактиране на кода]

През 1775 година с декрет университетът е официално основан отново и е поставен под държавен контрол заедно със своята библиотека. Въпреки това, повечето от имперските длъжностни лица, които управляват университета и библиотеката са бивши йезуити. През 1781 г. библиотеката е отворена отново след преместване в нова сграда и за първи път е отворена за обществеността. 28-томният библиотечен каталог изчезва – вероятно отнесен или унищожен от разгневени йезуити. Значителното увеличение на книги от манастирите увеличава хаоса в библиотеката.[1]

Подобно и няколко други висши училища и Грацкият университет е понижен до статута на лицей през 1782 година от император Йозеф II. Колекцията му от книги обаче продължава се увеличава. След 45 години, на 19 април 1827 година, старите му права са отново потвърдени от император Франц I Австрийски. Оттогава университетът носи имената и на двамата си основатели – Karl-Franzens-Universität Graz. Възстановяването на университетския статут е при условие университетът да не трябва да носи никакви допълнителни разходи за държавата и затова остава зависим от дарения и завещания. Едва след като през 1870 година персоналът е увеличен от 3 на 6 и издръжката е увеличена от 830 на 4000 гулдена, университетът може отново нормално да изпълнява задачите.[1]

От преместването до края на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Галерия в новата читалня

Поради ограниченото пространство в центъра на града, през 1891 година в периферията на града, днес Гайдорф, започва изграждането на нов комплекс от сгради, като различните сгради са откривани по различно време. Между 9 и 22 септември 1895 година библиотеката премества 135 000 тома в основната сграда на новия университет. Двете световни войни се отразяват зле на увеличеването на библиотеката и на администрацията му. В 1944 година 60 000 тома книги са евакуирани, за да бъдат спасени от въздушните нападения. На 22 октомври 1945 г. библиотеката е отворена отново. По време на войната са унищожени 4500 тома, включително 200 старопечатни книги.[1]

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на библиотеката през втората половина на XX век се характеризира предимно с конструктивни промени и прогресивна децентрализация. През 1950 г. сградата е разширена на югоизток. В 1970 година към старата е добавена нова сграда. От 1994 г. до 1996 г. е построена ReSoWi-библиотека, в която са книгите по правни, социални и икономически науки. В същото време е издигната друга сграда, пряко свързана с оригиналния вход на библиотеката, без да го променя. Освен това са отворени няколко клона извън основната сграда, като Университетцентрум Вал, разположена на „Мерангасе“ № 70. През 1996 г. е отворена мултимедийна библиотека за визуални медии. Като следствие от разделянето на университета през 2004 г., медицинският клон на библиотеката става автономна библиотека. Заедно с университетските библиотеки във Виена и Инсбрук, Грацката библиотека от 1998 година започва активното използване на електронни списания и книги. На 1 юли 2005 година е основана Кооперация на е-медиите в Австрия. Университетската библиотека в Грац участва в проекта Австрийската литература Онлайн за цифровизация на австрийската литература.[1]

Персонал[редактиране | редактиране на кода]

Когато библиотеката е поета от държавата, тя има двама служители – директорът и библиотекарят. В началото на XX век персоналът е 17 души, като 8 от тях са учени, държавни служители. В началото на XXI век персоналът е 120 души.[1]

Йозеф Алоис Юстел, литография от Йозеф Криехубер, 1844
Директори на библиотеката
Мандат Име Име Години Академична позиция
1773 – 1774 Йозеф Бардарини Josef Bardarini 1708 – 1791 професор по теология и философия, ректор на университета
1775 – 1778 Рихард Текер Richard Tecker 1723 – 1798 професор по догматика
1778 – 1783 Франц де Паула Томичич Franz de Paula Tomicich 1729 – ? професор по църковно право, ректор на университета
1783 – 1797 Аугустин Херц Augustin Herz
1798 – 1814 Йозеф Алоис Юстел Josef Alois Jüstel 1765 – 1832 професор по морална теология, ректор на университета
1817 – 1832 Варкус Сандман Markus Sandmann 1764 – 1832 писател
1833 – 1852 Йохан Крауслер Johann Krausler ? − 1852
1853 – 1861 Леополд Михелич Leopold Michelitsch
1861 – 1866 Карл Кройцер Karl Kreutzer
1866 – 1880 Игнац Томашек Ignaz Tomaschek
1880 – 1895 Алоис Мюлер Alois Müller 1835 – 1901 специалист по еврейски изследвания
1895 – 1903 Вилхелм Хаас Wilhelm Haas 1842 – 1918 по-късно директор на Виенската университетска библиотека
1903 – 1910 Антон Шлосар Anton Schlossar 1849 – 1942
1910 – 1919 Йоханес Пайскер Johannes Peisker 1851 – 1933 по-късно професор по социална и икономическа история в Прага
1919 – 1924 Фердинанд Айхлер Ferdinand Eichler 1863 – 1945 професор по библиотечни науки
1924 – 1933 Якоб Фелин Jakob Fellin 1869 – 1951
1934 – 1945 Франц Гош Franz Gosch 1884 – 1952
1945 – 1953 Волфганг Бендорф Wolfgang Benndorf 1901 – 1959
1954 – 1971 Ерхард Глас Erhard Glas 1906 – 1992
1972 – 1988 Франц Кролер Franz Kroller 1923 – 2000
1989 – 2006 Зигрид Райницер Sigrid Reinitzer 1941 –
2004 – Вернер Шлахер Werner Schlacher 1955 –

Колекция[редактиране | редактиране на кода]

Латински многотомен речник от XIX век в читалнята на библиотеката

Броят на книгите в старата библиотека е несигурен. Според един източник в 1873 година библиотеката има 10 000 тома, а според друг в 1776 година – 42 000. Друг също не особено надежден източник изчислява 50 000 тома за 1839 година. Проучване от 1860 година изчислява 38 000 печатни книги, много от тях с повече от един том. През 1879 г. библиотеката притежава около 100 000 тома, а в първата година на XX век – 200 000. В началото на новото хилядолетие, действителните запаси са почти 3 милиона печатни книги, повече от 2000 ръкописи, около 1200 старопечатни книги, завещания на много учени и около 1400 текущи периодични издания.[1]

Специални колекции[редактиране | редактиране на кода]

Отделът за специални колекции притежава всички ръкописи и творби, отпечатани до 1900 г. Сред най-забележителните пергаментни ръкописи са петте най-старите грузински ръкописи от VII до XI век, намерени в манастира „Света Екатерина“ в подножието на планината Синай. Някои от най-важните ръкописи на хартия са писмата на Йоханес Кеплер до Паул Гулдин. 42 папируса от Оксиринх и Хиба също трябва да бъдат споменати. Те са открити от Британското Египеско общество между 1896 и 1907 година и влизат сред притежанията на библиотеката срещу финансовата подкрепа а града за разкопките на обществото.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и History. // University of Gratz Library. Посетен на 27 април 2016 ’.