Даниел Варужан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даниел Варужан
Դանիել Վարուժան

Роден
село Пъркниг, област Себастия, Османска империя
Починал
Тюней, Турция

Националност Флаг на Армения Армения
Образование Гентски университет
Професия писател, поет
Литература
Период 1904 – 1915
Семейство
Съпруга Аракси
Деца Армен, Хайгаг, Вероника
Даниел Варужан в Общомедия

Даниел Варужан (на арменски: Դանիել Վարուժան) е арменски поет от началото на 20 век. На 31-годишна възраст, когато достига международна височина, той е депортиран от Младотурците в хода на арменския геноцид.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Даниел Варужан е роден на 21 април 1884 година в село Пъркниг, област Себастия. До 1895 година е учил в местното училище. 1896 година заминава с майка си за Цариград при баща си. Две години посещава колежа на Сакъзахаджи. 1898 година е приет във Венецианския колеж. Първи стъпки в поезията прави през 1901 г. Първото му стихотворение „Хражешд“ получава гласност в ученическия вестник „Арцаганк модаи“. Чрез посредничеството на Аристагес Кастанкилян през 1902 година заминава да учи във колежа на Мурат – Рапаелян във Венеция. В периода 1905 – 1909 г. е следвал в белгийския университет „Кенди“, където получава титлата кандидат на политическите науки. Става преподавател по няколко предмета през октомври 1909 година в себастианския национален институт „Арамян“. По покана на търговеца Мириджан Ташджян става учител на дъщеря му Аракси, като и преподава арменски и френски език. След големи трудности и успехи през 1910 г. се жени за Аракси Ташджян. През 1911 г. започва работа като учител в Националния институт „Евдокия“. Завръща се в Цариград през 1912 г., където работи като директор на училище „Крикор Лусаворич“. Едновременно с това започва работа като учител и в девическо училище. През 1914 година по покана Ховханес Хинтлян и Калуст Малтаян официално преподава в Нов университет. По същото време като гост – учител преподава редовни уроци и във Висшето девическо училище „Нигохосян“.

На 24 април 1915 г. е арестуван като арменски мислител. На следващия ден заедно със 192 арестувани е преместен в централния цариградски затвор. Привечер заедно с една група арестанти е закаран с кораб и след това с влак в Екишехир. На 27 април е стигнал в Анкара, където с правителствена заповед е заточен в Чангъръ. На 26 август, заедно с четирима приятели е преместен в Тюней, където жестоко е убит.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сарсурнер“ – стихотворения – 1906 г.
  • „Погром“ – стихотворения – 1908 г.
  • „Сърцето на нацията“ – сборник стихотворения – 1909 г.
  • „Песен на хляба“ – 1921 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aberbach, David. The European Jews, Patriotism and the Liberal State 1789 – 1939: A Study of Literature and Social Psychology. Routledge, 2012. ISBN 9781136158957. с. 194.
  2. Dadrian, Vahakn N.. Judgment at Istanbul the Armenian genocide trials. New York, Berghahn Books, 2011. ISBN 9780857452863. с. 123.
  • „Арменски разкази“, издателство „Народна култура“, София, 1975 година
  • Вирапян, Н., Маркарян, Л., „Хай тасаган кърохнер“, издателство „Занкаг – 97“, Ереван