Дейв Наваро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейв Наваро
американски музикант
Роден
7 юни 1967 г. (56 г.)
Музикална кариера
Стилалтернативен рок
Инструментикитара
Активностот 1986 г.
ЛейбълКепитъл Рекърдс“, „Уорнър Рекърдс“
Участник вДжейнс Ъдикшън“, „Джейнс Ъдикшън“, „Джейнс Ъдикшън“, „Джейнс Ъдикшън“, „Ред Хот Чили Пепърс“, Deconstruction
Семейство
СъпругаКармен Електра (2003 – 2007)
ПартньорСаша Грей[1]

Уебсайтwww.6767.com
Дейв Наваро в Общомедия

Дейвид Майкъл Наваро (на английски: David Michael Navarro, р. 7 юни, 1967) е американски китарист известен с участията си в алтернативната рок група Jane's Addiction и фънк рок групата Ред Хот Чили Пепърс.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Дейвид Наваро е роден в Санта Моника, Калифорния в семейството на Джеймс Раул Наваро и Констанс Колийн Хопкинс. По бащина линия произходът на Наваро е мексикански.[2] Констанс работи като модел, участвайки в телевизионното предаване Let's Make a Deal. Дейв е единствен в семейството си, който не владее испански език. Причината за това е развода на родителите му, когато той е 7-годишен, прекарвайки повечето време с майка си.

Констанс Наваро е убита от гаджето си 8 години след развода. Убиецът ѝ е арестуван през 1991,[3] благодарение на зрителско обаждане след поява на Дейв Наваро в поредицата America's Most Wanted. След смъртта на майка си, Дейв се мести да живее при баща си.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

В инструкционното си DVD Instructional Guitar Дейв Наваро разказва как е почнал да свири на китара на 7 години, след като е чул песен на Джими Хендрикс в скейтинг парк. Първата група, която участва е South Dakota Railroad в гимназията. По-късно Дейв сформира групата Dizaztre със Стивън Пъркинс на барабани и Рико Куеведо на бас и вокали.

1986 – 1993[редактиране | редактиране на кода]

Дейв Наваро се присъединява към Jane's Addiction през 1986 като водещ китарист, след като е предложен на вокалиста Пери Фаръл от Пъркинс. Групата включва и приятеля на Дейв от детството Ерик Ейвъри на бас китара. За 5 години на алтернатив рок сцената, групата се превръща в една от най-успешните. Поради лични търкания обаче групата се разпада през 1991 година. Фестивалът Лолаполоца е създадена от Фаръл като прощално турне за Jane's Addiction.

През 1993, Наваро сформира Deconstruction с Ейвъри на вокали и бас и Майкъл Мърфи на барабани. Групата издава едноименен албум през 1994 година. Рик Рубин взема участие в продуцирането му; Гилби Хейнс също взема участие в албума.

1993 – 1998[редактиране | редактиране на кода]

След напускането на Джон Фрушанте през май 1992 на Ред Хот Чили Пепърс, Дейв е помолен да се присъедини към групата, което се случва през 1993. Наваро дебютира на живо на фестивала Удсток '94, където групата свири в гигантски костюми под формата на електрическа крушка.[4]. Единственият албум на Наваро с Ред Хот Чили Пепърс е One Hot Minute, издаден на 12 септември 1995. Въпреки критиките за по-слаб албум от предшественика си Blood Sugar Sex Magik, One Hot Minute успява да се наложи на пазара с продадени над 5 милиона копия.

През 1997, Наваро се присъединява за кратко към Jane's Addiction за турнето Jane's Relapse. В турнето се включва басистът на Ред Хот Чили Пепърс Флий, който замества Ейвъри. Флий и Наваро работят редом един до друг в няколко проекта, създават музика към автобиографичния филм на Хауърд Стърн, както и участват в албума на Аланис Морисет, Jagged Little Pill през 1995 година. Албумът е един от най-продаваните, изстрелвайки Морисет в звездна орбита.

Наваро изпитва трудности в студиото с Ред Хот Чили Пепърс, които през цялата си кариера творят след продуктивни джемове, докато Дейв е по-традиционен в това отношение, предпочитайки усамотяването.[5] Това отчуждаване и проблемите с наркотиците водят до раздялата му с групата през април 1998. Случката, описана в автобиографията на Антъни Кийдис като края на отношенията им е поява на Дейв в студиото в дрогирано състояние, когато пада от усилвателя си на земята.[6]

1998 – 2002[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 Мерилин Менсън моли Наваро да свири китарно соло в песента му I Don't Like The Drugs (But The Drugs Like Me), която е включена в албума Mechanical Animals. Наваро работи и с ментора на Менсън, Трент Резнър от Nine Inch Nails в албума Further Down The Spiral в песента Piggy (Nothing Can Stop Me Now). Дейвид свири на бас и китара през 1999 в групата Нанси Рейгън. През същата година той взема участие в песента на Гънс Ен' Роузис, Oh My God, която е включена към саундтрака на филма Краят на Дните (End of Days). Дейв Наваро допринася за успеха на албума Hotel Paper на Мишел Бранш, свирейки в първия ѝ сингъл Are You Happy Now?. През 2002 година участва в песента Fighter на Кристина Агилера, включена в албума ѝ Stripped.

На 19 юни 2001 излиза единственият солов албум на Дейв Наваро, Trust No One. Участие в албума взема барабанистът Чад Смит от бившата му група Ред Хот Чили Пепърс.

2002 – 2008[редактиране | редактиране на кода]

In 2002, Jane's Addiction отново се събират през 2002, издавайки албума Strays през 2003. Следва световно турне на Jane's Addiction, което включва фестивала Лолаполоца, който не е успешен. След края на турнето, в сайта на Дейв е написано съобщение за ново разпадане на групата.

През 2006, Дейв сформира нова група, The Panic Channel, която влючва Стефън Пъркинс и Крис Чейни от Jane's Addiction, и Стийв Айзъкс като вокалист.

През април 2008 Jane's Addiction обявяват, че отново се сформират, след участие на наградите NME Awards.[7]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Наваро е бил женен три пъти. Първият му брак е за гримьорката Таня Годърд[8] през 1990. Вторият му брак е за Райън Гитинс на 15 октомври 1994. Дейвид Наваро се жени за актрисата и еротичен модел Кармен Електра на 22 ноември 2003. 3 години по-късно на 8 август 2006, Наваро и Електра обявяват раздялата си пред списание Star Magazine.

По-късно има интимна връзка с порноактрисата Джейми Лангфорд. Самата Лангфорд твърди, че Наваро е правил секс с редица други порноактриси, като посочва Бритни Скай, Саша Грей, Сторми Даниълс, Джесика Джеймс, Брук Хейвън и Джоана Ейнджъл.[9]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Jane's Addiction[редактиране | редактиране на кода]

Deconstruction[редактиране | редактиране на кода]

  • Deconstruction (1994)

Ред Хот Чили Пепърс[редактиране | редактиране на кода]

Соло[редактиране | редактиране на кода]

  • Rhimorse (1995)
  • Trust No One(2001)

The Panic Channel[редактиране | редактиране на кода]

  • (ONe) (2006)

Гънс Ен' Роузис[редактиране | редактиране на кода]

  • Музика към филма Краят на Дните (End of Days) (1999)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. starsunfolded.com
  2. Биография на Дейв Наваро // Архивиран от оригинала на 2010-01-23. Посетен на 2009-01-15.
  3. John Riccardi profile America's Most Wanted profile on John Riccardi.
  4. YouTube – RHCP – Give It Away (Woodstock '94)
  5. The Californication of John Frusciante, архив на оригинала от 21 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070921232809/http://www.nyrock.com/interviews/rhcp_int.htm, посетен на 2009-01-15 
  6. Кийдис, Сломън, стр. 393
  7. www.janesaddiction.com
  8. Съсмън, Гари. Wedding Belle // Архивиран от оригинала на 2012-10-20. Посетен на 15 януари 2009.
  9. Scott Fayner. Porn & Rock: A Mutual Attraction // hustlermagazine.com. Архивиран от оригинала на 2013-02-02. Посетен на 2013-08-29.