Направо към съдържанието

Мерилин Менсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мерилин Менсън
Marilyn Manson
американски музикант
Роден
5 януари 1969 г. (57 г.)
Музикална кариера
ПсевдонимMarilyn Manson
Стилрок, алтернативен метъл, индъстриъл метъл, готик метъл, глем рок, Шок рок, хардрок
Инструментивокал
Активностот 1989 г.
ЛейбълCooking Vinyl, Nothing Records, „Интерскоуп Рекърдс
Участник вМерилин Менсън
Семейство
СъпругаДита фон Тийз (2005 – 2007)
ПартньорЕвън Рейчъл Уд

Уебсайт
Мерилин Менсън в Общомедия

Мерилин Менсън (на английски: Marilyn Manson), роден с името Брайън Уорнър на английски: Brian Hugh Warner) на 5 януари 1969 г., е американски музикант и лидер на групата „Мерилин Менсън“.

Известен е с предизвикателните си текстове, държание и визия, заради които често е обект на ожесточени спорове и дискусии. Псевдонимът му идва от Мерилин Монро и Чарлс Менсън.[1] Менсън казва, че е избрал този псевдоним, за да събере две противоположности в едно – една от най-обичаните актриси и един от най-мразените серийни убийци на 60-те години – „доброто“ и „злото“, образуващи цяло. Основната формула, по която се образуват имената на членовете на групата, е „първото име на известна поп личност“ + „фамилията на сериен убиец“. На 4 юли 2007 г. концертират в България. Менсън предава главно текстовете по мелодичен начин, въпреки че той непрекъснато усъвършенства своя вокален регистър, като използва няколко разширени вокални техники, като вокално оперение, крещене, грачене и кронинг. Гласът му има пет различни тона, които обърканият инженер Робърт Каранза открил, че могат да образуват пентаграма, които се внасят във фразален анализатор. Той притежава баритонов вокален тип и има вокален диапазон, който може да обхваща повече от четири октави. Най-ниската му бас нота за A1 може да бъде чута в „Arma-damdamn-motherfuckin-geddon“, докато неговата най-висока нота, E6 – първата нота от свирещия регистър, може да бъде чута на песента „Born Villain“ Hey, Cruel World".

Произход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Брайън Уорнър е син на Хю Ангъс Уорнър и Барбара Уорнър, роден е в Кантън, Охайо. Хю се е бил във Виетнам, където е бил изложен на силен хербицид, наречен Agent Orange (използван от американската армия за военни цели). Брайън посещава християнско училище, но е отвратен от лицемерието, с което се сблъсква там. Той вижда една религия, проповядваща повече страх, отколкото добродетели. Проповедите, предричащи Апокалипсиса, са оказали траен ефект върху неговите представи.

На 18 години Брайън се премества във Форт Лодърдейл, Флорида, където по-късно завършва университета Глен Оук. Малко по-късно започва работа като музикален журналист. И ето че един ден взима интервю от Трент Резнър (вокалист и основател на групата Nine Inch Nails). Двамата се сприятеляват и първият албум на групата излиза под лейбъла на Резнър, Nothing.

Менсън на Филмовия фестивал в Кан през 2006 г.

Менсън има епизодични или второстепенни роли в няколко значими филма, въпреки че няколко негови изяви са изрязани или името му е пропуснато от списъка на участниците. Някои от по-известните му филмови песни са включени във филмите „От ада“ (From hell), „Матрицата“ (Matrix) и „Заразно зло“ (Resident Evil). Първата му киноизява е в ролята на порнографски актьор във филма на Дейвид Линч „Изгубената магистрала“ (Lost Highway) през 1997. През 1998 г. играе малка роля във филма на бившата си приятелка Роуз Макгауън „Опасна игра“ (Jawbreaker) и поддържаща роля в Party Monster през 2003 г. като травестита Кристина. Венецът на неговата актьорска изява е участието му в документалния политически филм на Майкъл Мур „Гимназията Кълъмбайн“(Bowling for Columbine), където говори за влиянието на музиката си върху престъпността.

През 2004 г. Менсън участва във филма „Сърцето лъже за всичко“ (The Heart Is Deceitful Above All Things). Също така озвучава Едгар Сивия в компютърната игра „Зона 51“. Следващите му филмови участия включват ролята на барман в Rise of the dead (2006) с участието на Луси Лиу. Той се е снимал в епизодични роли в сериалите „Веднъж в приказката“, „На дъното“, „Блудната Калифорния“ и в пилотната серия от първия сезон на сериала „Салем“. Мерилин Менсън получава роля в 7-ия заключителен сезон на моротисткия сериал „Синове на анархията“

Изяви като художник

[редактиране | редактиране на кода]

Мерилин Менсън е и акварелен художник. В интервю за списание i-D през 2004 г. Мансън заявява, че е започнал кариерата си като акварелист през 1999 г., когато е създавал петминутни концептуални творби и ги е продавал на наркодилъри. Първата му изложба, „Златната ера на гротеската“, се трае два дни в Центъра за съвременно изкуство в Лос Анджелис на 13–14 септември 2002 г. Макс Хенри от списание Art in America оприличава творбите му на създадени от „психиатричен пациент, на когото са дадени материали за терапия“ и заявява, че те никога няма да бъдат взети насериозно в контекста на изящното изкуство, като добавя, че стойността им е „в тяхната известност, а не в самите творби“.[2] На 14–15 септември 2004 г. Менсън организира втора изложба, една вечер в Париж, а втората в Берлин. Изложбата е озаглавена „Трисмегист“, заглавие и на централното произведение в изложбата – голям триглав Христос, нарисуван върху древен дървен панел от преносима маса за балсамиране.

Много от неговите картини са продадени за над 5000 долара. Сред купувачите са Джак Озбърн, Никълъс Кейдж, Дейв Наваро и Анди Дик.

Мансън обявява, че е създал ново движение в изкуството: Celebritarian Corporation. Слоганът за движението, който сам изковава, гласи: „Ще продадем сянката си на онези, които стоят в нея“. През 2005 г. прави изявление, че Celebritarian Corporation се „инкубира от седем години“, което означава, че според него Celebritarian Corporation в някаква форма е започнало през 1998 г.[3] Celebritarian Corporation Gallery of Fine Art пък е името на художествена галерия в Холивуд, собственост на Менсън и отворила врати на 31 октомври 2006 г. От 2 до 17 април 2007 г. негови творби са изложени в галерията за модерно и съвременно изкуство Space 39 във Форт Майърс, Флорида. Четиридесет произведения от тази изложба са показани в галерия Brigitte Schenk в Кьолн, Германия, между 28 юни и 28 юли 2007 г. През 2010 г. Мансън представя серия от 20 картини, озаглавена Genealogies of Pain („Генеалогии на болката“), в галерията за съвременно изкуство Kunsthalle във Виена. За тази серия си е сътрудничил с Дейвид Линч.[4]

В играта „Зона 51“, издадена през 2005 г., Менсън озвучава извънземно (на име Едгар), наред с Дейвид Духовни и Пауърс Бути. Мерилин Менсън също така е и герой от видеоиграта „MTV Celebrity Deathmatch“, където се появява още на първо ниво и е лесен за убиване.

Дита фон Тийз и Менсън са женени между 2005 и 2007 г.

Близките на Мерилин Менсън имат противоречиви впечатления за неговата личност. Бившата му жена Дита фон Тийз говори за него като за искрен и страстен човек, а родителите му нерядко изразяват гордостта си от него и неговата кариера. Менсън обаче има зад гърба си немалко скандални и разрушителни връзки.

Не е тайна, че никой от първите членове на групата не се е задържал до днес. Най-дълъг стаж има Мадона Уейн Гейси или Пого (чийто предшественик членува само няколко седмици). Споровете около изгонването на някои дългогодишни музиканти са завършили в съда.

Менсън дори става известен с репликата си: „Винаги съм смятал, че другите хора са заменими“.

Неофициални кадри от турнета показват как Менсън се държи доста грубо и надменно с феновете и журналистите.

Общата представа за него е като за един доста интелигентен човек, силно движен от собствените си амбиции. Но времето е показало, че тези, които не му помагат в постигането на целите му, не издържат дълго.

След като Менсън се разделя с актрисата Евън Рейчъл Уд, тръгва с Айсани Грифит.

Мерилин Менсън има собствена марка абсент.

  • Dead to the World (10 февруари 1998)
  • God Is in the TV (2 ноември 1999)
  • Guns, God and Govermment (29 октомври 2002)
  • Guns, God and Government – Live in L.A. (17 ноември 2009)
  • Born Villain (28 август 2011)
Менсън на концерт през 2007 г.
  • Get Your Gunn (1994)
  • Lunchbox (1995)
  • Sweet Dreams (Are Made of This) (1995)
  • The Beautiful People (1996)
  • Tourniquet Road Out of Hell (1997)
  • The Dope Show (1998)
  • I Don't Like the Drugs (But the Drugs Like Me) (1999)
  • Rock Is Dead (1999)
  • Disposable Teens (2000)
  • The Fight Song (2001)
  • The Nobodies (2001)
  • Tainted Love (2002)
  • mOBSCENE (2003)
  • This Is the New Shit (2003)
  • Personal Jesus (2004)
  • The Nobodies 2005 (2005)
  • Heart-Shaped Glasses (When the Heart Guides the Hand) (2007)
  • Putting Holes in Happiness" (2007)
  • We're from America (2009)
  • Arma-goddamn-motherfuckin-geddon (2009)
  • No Reflection (2012)
  • Slo-Mo-Tion (2012)
  • The Long Hard Road Out of Hell. New York: HarperCollins division ReganBooks, 1998 ISBN 0-06-039258-4.
  • Holy Wood. New York: HarperCollins division ReganBooks, Unreleased.
  • Genealogies of Pain. Nuremberg: Verlag für moderne Kunst Nürnberg, 2011 ISBN 978-3-86984-129-8.
  • Campaign. Calabasas: Grassy Slope Incorporated, 2011.
  1. Manson, Marilyn. The Long Hard Road out of Hell. HarperCollins, 1998. ISBN 978-0-06-098746-6. с. 85 – 87.
  2. Smith, Dakota. Shocker! Marilyn Manson Can Paint, Art Critics Say // VH1 News. 24 януари 2000. Архивиран от оригинала на 4 декември 2007. Посетен на 15 февруари 2008.
  3. Harris, Chris. Marilyn Manson Likens His New Guitar God to a Naked Woman // MTV News, 28 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 16 ноември 2007. Посетен на 27 септември 2007.
  4. Marilyn Manson's art 'scarier than music' // The Age. Melbourne, 30 юни 2010. Архивиран от оригинала на 1 юли 2010.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за