Декларация от Бреда

Декларацията от Бреда (Declaration of Breda) се нарича заявлението, с което на 4 април 1660 г. Чарлз II обявява намеренията си при евентуално завръщане като крал на Англия. Тя става основа на последвалата реставрация на Стюартите.

Историческа ситуация

След осем години изгнаничество Чарлз се озовава в Брюксел, Испанска Нидерландия. В Англия републиката е поставена под въпрос след смъртта на Оливър Кромуел (септември 1658). Генерал Джордж Монк овладява ситуацията и започва да действа за възстановяване на монархията. Когато агенти на Чарлз се свързват с него, той го съветва да отиде в град Бреда, в Обединените провинции (на протестантска територия). Съветва го също да подготви документ, с който да покаже, че няма да търси отмъщение към всички, участвали в Английската революция. С помощта на тримата си най-близки сътрудници сър Едуард Хайд, Джеймс Бътлър и сър Едуард Никълъс бъдещият крал подготвя документа.

Съдържание

Декларацията обещава веобщо опрощение на участниците в революцията, освен на отговорните за убийството на баща му Чарлз I. Всички, които са предприели каквито и да било действия под чужда команда (имат се предвид войниците), също се освобождават от отговорност. Обещава се свобода на вероизповеданията и на политическите убеждения. Всички религиозни общности ще се третират наравно, с равен достъп до обществените длъжности. В текста се казва също, че земята на короната и църквата, продадена през междуцарствието, няма да бъде насилствено отнемана. Накрая Чарлз заявява, че ако се внасят някакви промени по тези точки, те ще се решават от бъдещия парламент.

Декларацията от Бреда е съставена в пет копия - за камарата на лордовете, камарата на общините, за армията, флота и за гражданите на Лондон. Тя напълно удовлетворява Монк и той оставя Джон Гренвил да я представи пред парламента. Тъй като той и без това се състои от едри земевладелци и роялисти, на 8 май единодушно решава монархията да бъде възстановена. На 29 май 1660 г. Чарлз влиза в столицата и приема короната.

Изпълнение

Преценката на историците доколко Чарлз изпълнява обещанията си зависи от политическите им виждания. Всички признават, че неговото управление е по-толерантно от това на баща му, но също - че престъпва някои от обещанията си. Отнетите земи на короната постепенно са върнати под властта ѝ, често срещу компенсация, плащана от данъците. Религиозната свобода също не е спазена напълно - т. нар. Кавалерски парламент приема Закона на Кларендън, който ограничава правата на католиците и пуританите за сметка на англиканите. Що се отнася до отмъщението спрямо участниците в революцията, само 13 участници в присъдата срещу Чарлз І са екзекутирани, а други 25 - хвърлени в затвора доживот. Още трима отнасят различни присъди по други обвинения. Телата на Кромуел и Аертън са изровени и поругани. Но спрямо всички останали не са предприети никакви действия.