Денис Олегов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Денис Олегов
български поет и журналист
Роден
9 февруари 1998 г. (26 г.)
Националност България
Работилжурналист
Литература
Периодот 2011 г.
Жанровестихотворение, разказ, пиеса
Награди„Димитър Бояджиев“ – 2019,
„Небесни меридиани“ – 2021
Семейство
Уебсайтolegove.wordpress.com
Денис Олегов в Общомедия

Денис Олегов е български поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1998 г. в София. Започва да пише като ученик, но по-късно определя ранните си опити като „тийнейджърски излияния“.[1] Заедно с Божидар Иванов през 2014 г. основават литературен клуб Отвъд кориците.[2] Клубът организира събития като литературни дискусии, четения пред публика и срещи с автори. Олегов е един от инициаторите на създаване на електронната платформа „Отвъд кориците“[3] и независимият книжен фестивал Eunoia LitFest за автори, които сами издават творчеството си.[4][5]

Автор на книгите „Римодрасканици“ (2014), „Раздвоението на една душа“ (2014), „Ледена жар“ (2016), „Колелото на историята“ (2017), „Вечен чужденец“ (2020). Има публикации в LiterNet[6], „Литературен свят“[7], списание „Пламък“, Poetas del Mundo (Чили), AlyumAlthamen (Йордания), „Независимое исскуство“ (Русия) и др.

През 2015 г. са първите награди на автора от литературни конкурси – поощрителна награда в конкурса „Солени ветрове“ и втора награда в „Непознати улици“.[8] През 2016 г. получава първа награда в категория „до 20 г.“ на конкурса „Златен явор“.[9]

За стихотворенията „Лунна поема“ и „Задгробен живот“ от книгата „Колелото на историята“ получава награди от конкурсите „Млад поет – Костинброд“ и „Копнеж за растящо творчество“.[10] Освен това е награждаван в конкурсите „Небесни меридиани“ (2018, 2021)[11], „Граждански будилник“ (2019), „Пенчо Славейков“ (2020).

През 2019 г. печели голямата награда от конкурса „Димитър Бояджиев“, благодарение на което излиза стихосбирката му „Вечен чужденец“ (изд. „Лексикон“).[12] Стихосбирката е класирана на второ място в конкурса „Усин Керим“ през 2021 г.[13] Същата година стиховете му са отличени с гранпри от българо-израелския конкурс „Небесни меридиани“ през 2021 г.[14] и му попадат в лонглиста на руския литературен конкурс „Лицей“.[15]

Преводач е на стихосбирката на украинската поетеса Ия Кива „Свидетел на безименност“ (2022).[16] Поддържа блога ОлЕгове, в който представя свои преводи на поезия.[17] За превод е награждаван в българо-руския конкурс „Климент Охридски“ за млади преводачи на художествена проза.[18]

През май 2023 г. пиесата на Денис Олегов „Графоманът“ е наградена в направление „Авторски прочит“ по време на Друмевите театрални празници в Шуменския драматичен театър.[19][20] През 2024 г. участва със свои стихотворения и преводи в представлението „Истории от невидимото“.[21]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Римодрасканици“ (2014)
  • „Раздвоението на една душа“ (2014)
  • „Ледена жар“ (2016)
  • „Вечен чужденец“ (2020, ИК „Лексикон“)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Колелото на историята“ /стихотворения и разкази/ (2017)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ия Кива – „Свидетел на безименност“ (2022, ИК „Знаци“)
  • Василий Димов – „Сибир. Come on baby light my fire“ (2023, ИК „Знаци“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Денис Олегов в Goodreads
  2. ↑ Ганчева, Мариана. Литературният клуб „Отвъд кориците“ на 4 години, 14.01.2019, програма „Христо Ботев“, „Какво се случва?“
  3. ↑ За клуба, „Отвъд кориците“
  4. ↑ Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов
  5. ↑ Денис Олегов: Комерсиалните догми наложиха на самиздата да се гледа с лошо око // Архивиран от оригинала на 2021-08-14. Посетен на 2023-06-26.
  6. ↑ Денис Олегов, LiterNet.bg
  7. ↑ Денис Олегов в „Литературен свят“
  8. ↑ Мария Мутафчиева – Мери: Националният поетичен конкурс „Непознати улици“ има своите открития. И след нас идват талантливи хора, да се опитаме да ги опазим
  9. ↑ За втора поредна година поетът от Гоце Делчев Кирил Малаков с първа награда на конкурса „Златен Явор“
  10. ↑ Костинброд празнува 43 години, от деня в който е обявен за град – Община Костинброд
  11. ↑ Денис Олегов: „Човек, който смята, че е научил всичко, няма как да прогресира“
  12. ↑ Резултати от национален конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“ 2019, официален сайт на Община Пазарджик, 1 октомври 2019.
  13. ↑ Антон Баев е носителят на голямата национална награда за поезия „Усин Керим“
  14. ↑ Пещерски творци с награди от израелски литературен конкурс
  15. ↑ Длинный список премии „Лицей“ в 2021 году
  16. ↑ Ия Кива представи в София българското издание на „Свидетел на безименност“, Артефир, програма „Христо Ботев“, 15.02.2023 г.
  17. ↑ ОлЕгове – художествени преводи от Денис Олегов
  18. ↑ ИТОГИ ВТОРОГО РОССИЙСКО-БОЛГАРСКОГО ЛИТЕРАТУРНОГО КОНКУРСА ДЛЯ МОЛОДЫХ ПРОЗАИКОВ И ПЕРЕВОДЧИКОВ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИЙ“
  19. ↑ Спектакълът „Мислещите тръстики“ спечели първо място на Друмевите театрални празници
  20. ↑ "Друмеви театрални празници" в Шумен: Победителите
  21. ↑ „Истории от невидимото“ на 9 и 10 март

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Денис_Олегов&oldid=12164755“.