Ия Кива

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ия Кива
Iя Кiва
украинска поетеса и преводачка

Родена

Националност  Украйна
Работила в журналист, преводач
Литература
Жанрове стихотворение, поема
Тема травма, война, памет, налисие, търсене на идентичност, преходност[1]
Дебютни творби „По-далеч от рая“ (2018)

Ия Кива (на украински: Iя Кiва) е украинска поетеса и преводачка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 май 1984 г. в Донецк. Завършва руска филолофия и културология в Донецкия национален университет. Работи като журналист, преводач и редактор.[2] През лятото на 2014 г. се премества в Киев.[3]

Първите ѝ публикации са в антологиите „Украинска надежда“ и „Антология на младата украинска поезия от третото хилядолетие“. Публикува в редица издания като „Воздух“, „Крещатик“, „Волга“, „Интерпоэзия“, „Ф-письмо“, «Цирк „Олимп“+TV», TextOnly, „Двоеточие“, „Критика“, Asymptote, „Новый мир“, алманах „Артикуляция“, сайтовете Soloneba, Litcentr, „полутона“ и др.

Превежда украински автори на руски език, сред които Сергей Жадан, Олег Коцарев, Юлия Стахивска, Олена Хюсейнова и др. Превежда също беларуски и полски автори. В неин превод на украински език излиза романът на Мария Галина „Автохтони“ (2016).

През 2018 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка „По-далеч от рая“, написана на руски и украински, която влиза в списъка на най-добрите книги на годината на украинския ПЕН клуб. През 2019 г. излиза втората ѝ книга „Първата страница на зимата“ на украински. Стиховете ѝ са преведени на 12 езика[4]

Член е на украинския ПЕН клуб. Лауреат е на конкурсите „Нестор Летописец“ (2019), „Емигрантска лира“ (2016), Metaphora (2020)[5], носителка е на премиите „Юрий Каплан“ (2013), „Смолоскип“ (2019), „ЛитАкцент“ (2019). През 2021 г. е номинирана за наградата „Поезия“ в категории „стихотворение“ и „превод“, като е единствената с номинация в две категории.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Подальше от рая (изд. „Каяла“, 2018, ISBN 978-617-7390-70-0)
  • Перша сторiнка зими (изд. „Дух и литера“, 2019, ISBN 978-966-378-686-5)[7]
  • Ми прокинемось іншими (интервюта с беларуски писатели, изд. „Видавництво 21“, 2021)

Сборни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Порода. Антология на украинските писатели от Донбас – 2017
  • Украинска надежда. Антология поезия (на полски език) – 2017
  • Антология на младата украинска поезия от третото хилядолетие – 2018
  • Поетично метро – 2020
  • Какво ще ни даде сила? Есета на украински интелектуалци на тема на фокус на украинския ПЕН клуб 2019/20 - 2021

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Мария Галина – Автохтони (2016)
  • Лесик Панасюк – Викове на ръцете. Стихотворения (2018) /преводи на Ия Кива, Дмитрий Кузмин, Станислав Белский, Владимир Коркунов, Екатерина Деришева/
  • Глория Костер – Рути – червената качулка (2019)
  • Ерик Кимел – Гершон и неговото чудовище (2020)
  • Памела Мейер – Не кихай на сватбата (2020)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]