Ден на мъртвите
| Ден на мъртвите | |
 | |
| Празнува се от | Мексико, Гватемала, Хондурас, Салвадор, и региони с испанско население |
|---|---|
| Вид | културен синкретичен християнски |
| Значение | Молитва и възпоменание на приятели и членове на семейството, които са умрели |
| Започва | 31 октомври |
| Завършва | 2 ноември |
| Дата | 31 октомври |
| Тържества | Създаване на жертвеници, за да се помнят мъртвите, традиционен ден на храна за мъртвите |
| Свързан с | Ден на вси светии |
| Ден на мъртвите в Общомедия | |
Ден на мъртвите (на испански: Día de Muertos) е празник, отбелязван в Мексико и някои други страни в Латинска Америка в първите два дни на ноември.
Това е един вид пищна задушница, на която след увеселения и карнавални шествия в града и на специално украсените гробища, в домовете на покойниците или по заведения се събират семействата и приятелите на покойниците, за да ги споменат. Празникът е официално честван на 1-ви и 2 ноември, които са католическите религиозни празници Омнис Санктус – на вси светии [1] и Омниум фиделиум дефункторум – на всички починали души [2].
В Мексико[редактиране | редактиране на кода]
В Мексико и особено в южните части на страната, според местни обичаи се издигат възпоменателни олтари покрити със свещи и захарни черепи, цветя – предимно жълтите мексикански тароси (тагетис, турта; лат. Tagetes erecta), любимите храни и напитки на покойните както и дребни подаръци. [3] На този ден хората се веселят, пируват и се събират на големи шумни групи, като по този начин споменават живота, а не смъртта на покойниците. [4]
- Диа де муертос в Мексико
-
Миштекски помен – офренда -
Захарен череп -
Олтар. Жълтите цветя са мексикански тарос -
На гробищата в Котакачи се събира огромно множество -
Изписани захарни черепчета -
Традиционен помен в Еквадор
В Бразилия[редактиране | редактиране на кода]
В Бразилия денят на мъртвите се нарича диа де финадос (на португалски Dia de Finados) и се отбелязва с посещаване на храмове и гробища.
В Испания[редактиране | редактиране на кода]
В Испания празникът е по-умерен, но също се отбелязва с шествия и фестивали, като на края на деня, хората се събират на гробищата да се молят за душите на починалите.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Етнографските проучвания смятат, че фестивалите в Мексико и страните на Централна Америка са смесица от католицизъм и местни култови почитания и следите на празника водят към ацтекските фестивали на женското божество Миктантекутли (или Миктекасиуатл), свързано с култа към мъртвите и превъплътено в така наречената Света Смърт или Ла Санта Муерте (на испански: La Santa Muerte). [5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ (на латински език „Omnis Sanctus“ – на всички светци)
- ↑ (на латински „Omnium Fidelium Defunctorum“ – на всички починали вярващи)
- ↑ Moedano, Gabriel. La ofrenda del día de los muertos // Folklore americano: órgano delComité interamericano de folklore 8. 1960. с. 32 – 52. Посетен на 18 май 2011.
- ↑ Andrade, Mary J. Dia De Muertos en Mexico-Oaxaca (Through the eyes of the soul). La Oferta Publishing Company, Jul 1999. ISBN 978-0966587616. с. 87. Посетен на 18 май 2011. Mary Andrade's bi-lingual (Spanish/English) Day Of The Dead In Mexico: Through The Eyes Of The Soul presents the celebration of one of Mexico's most beautiful, pre-Hispanic traditions as observed in Mexico City, Mixquic, and Morelos, when families honor their ancestors through ritual, festival, and celebration. Beautifully presented color photography enhanced the text throughout, including information on the celebratory preparations, buying of items in the marketplace (tianguis) that will be used in the altars; the offerings (ofrendas) in homage to the souls of the dad; and the cemetery vigil. Also very highly recommended for multicultural studies collections and Hispanic culture reading lists are Mary Andrade's companion volume, Day Of The Dead In Mexico: Oaxaca (0966587618) which focuses on how the festival observances in the Mexican state of Oaxaca.
- ↑ Martos, Flores, Antonio, Juan. Transformismos y transculturación de un culto novomestizo emergente: La Santa Muerte Mexicana. XI Congreso de Antropología: retos teóricos y nuevas prácticas, 22 Sep 2010. ISBN 978-84-691-4962-1. с. 55 – 76. Посетен на 18 май 2011. En especial en el último año, llama poderosamente la atención unacorriente de reetnización, o reindianización del culto. La Santa Muerte aparece como travistiéndose del dios prehispánico de los mexicas, Mictlantecutli – deidad del mundo de los muertos, (véase figura 4, del sitio arqueológico veracruzano de El Zapotal]-, portando inclusive el típico penacho de plumas (a lo Moctezuma), ropas y elementos ornamentales y simbólicos „aztecas“, ahondando en una estética compartida con el movimiento religioso-identitario de la mexicanidad. Архив на оригинала от 2011-08-26 в Wayback Machine.