Хелоуин
Вижте пояснителната страница за други значения на Хелоуин.
Хелоуин (на английски: Halloween) e маскарад, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически ритуал Самайн (Samhain) и съвпада с честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им "изиграят номер".
Произход и история[редактиране | редактиране на кода]
Древните келти посрещали своята Нова година Самайн (Сауин) в края на октомври. Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се около огньове, запалвани от друидите жреци, устройвали гадания.
Подобен на този е древният езически ритуал на кукерството, където присъстват същите атрибути - маски с рога и зловещо изражение, животински кожи като целта е гонене на злото.
Християните вярват, че душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята. През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григорий IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Сред коренното население все още бушували езически заблуди и антихристиянски настроения и голяма част от местните хора продължавали да отбелязват деня по старому. С практиката на ходене по домовете и просене на бонбони и сладки се появили заплахи и притеснения срещу християните, които отказвали да участват в All Hallows’ Eve (така наричали деня на средновековен английски език).
