Дерастеж

Икономическият антрополог Джейсън Хикъл през 2022 г. Автор на книгата за дерастеж: "Less is more: How degrowth will save the world"

Дерастеж (на френски: décroissance) е термин, който се използва както за политическо, икономическо и социално движение, така и за набор от теории, които критикуват парадигмата на икономическия растеж. Tой може да бъде описан като обширна рамка, която се основава на критиките на икономическата система, ориентирана към икономически растеж, в която живеем. Дерастежът се основава на идеи от разнообразни мисловни направления като политическа екология, екологична икономика, феминистка политическа екология и екологична справедливост, като посочва социалните и екологичните вреди, причинени от стремежа към безкраен растеж и западните императиви за "развитие".

Дерастежът набляга на необходимостта от намаляване на глобалното потребление и производство (социален метаболизъм) и се застъпва за социално справедливо и екологично устойчиво общество, в което социалното и екологичното благосъстояние замества БВП като показател за просперитет. Дерастежът предлага преминаване към общество, което функционира и е организирано по различен начин по отношение на взаимодействието си с потока и използването на материалите. Това преструктуриране на системите е с цел умишлено отдалечаване от основната (капиталистическа) икономическа дейност. Основният аргумент, който дерастежът изтъква, е че безкрайното разширяване на икономиката е в коренно противоречие с ограничените граници на планетата. Дерастежът подчертава значението на автономията, работата с грижа, самоорганизацията, общите блага, общността, отворения локализъм, споделянето на работата, щастието и веселието.

Обща информация

Движението за "дерастеж" възниква поради загриженост за последиците от продуктивността и консуматорството, свързани с индустриалните общества (независимо дали са капиталистически или социалистически), включително:

• Намалената наличност на енергийни източници (вж. пик на нефта)
• Влошаването на качеството на околната среда (вж. глобалното затопляне, замърсяването, заплахите за биологичното разнообразие)
• Намаляването на здравето на флората и фауната, от които зависи животът на хората (вж. холоценското измиране)
• Увеличаване на негативните странични ефекти в обществото (вж. неустойчиво развитие, по-лошо здраве, бедност)
• Постоянно разширяващото се използване на ресурси от страните от Първия свят за задоволяване на начина на живот, който консумира повече храна и енергия и произвежда повече отпадъци, за сметка на Третия свят (вж. неоколониализъм)

  

  Протест в подкрепа на Дерастеж, Лайпциг, 2014

В академичните среди едно проучване събра предложения за дерастеж и определи движението с три основни цели:

(1) Намаляване на въздействието на човешката дейност върху околната среда;

(2) Преразпределение на доходите и богатството както в рамките на страните, така и между тях;

(3) Насърчаване на прехода от материалистично към приятелско общество, основано на участието.