Направо към съдържанието

Дерудеджийство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дерудеджилък)

Дерудеджийство, дерухдеджийство или дерудеджилък (от дер ухде – в задължение) е форма на покровителство в Османската империя, при която влиятелни мюсюлмани се обявяват за покровители на дадено село, поемат задължението да изплащат данъците му и да го защитават от произволи на разбойници и чиновници.[1] Тъй като защитените са длъжни да връщат парите с лихви, дерудеджийството е начин за експлоатация на селяните и изпадането им дългова зависимост.[1] Един от начините за образуване на чифлици е чрез системата на дерудеджийството.[2]

Често дейността на дерудеджиите е чисто лихварска. За защитита, която осигуряват, дерудеджиите получават и постоянна заплата (деруд). В периода на реформите в Османската империя дерудеджийството е забранено, но въпреки това то просъществува до началото на ХХ век[3], като дерудът, който се събира, често се превръща във форма на рекет. Дерудеджиите сключват договори за защита от разбойници с цели села или отделни техни жители – скотовъдци, търговци и т.н.

През ХІХ и началото на ХХ век дерудеджийството е особено разпространено в Западна Македония. Дерудеджии обикновено са главатари на албански разбойници, към които се обръщат за защита богатите скотовъдци или цели села. Георги Трайчев пише, че първата работа на кяите (кехаите) в Галичник е да осигурят дерудеджии „безъ които е немислимо сѫществуването на каква и да е къшла“. Заплаща им се по 2-3 гроша на овца.[4] Във вестник Дебър от 30 юли 1905 г. е отбелязано:

Дерудеджилъкът е най-голямата язва за българското население в Македония. Има села, които плащат по 100-500 турски лири за едрия добитък на разни аги и бейове.[5]

Една от дейностите на четите на ВМОРО е борбата срещу дерудеджиите.[6] Дерудеджийството продължава и след Хуриета от 1908 година. Вестник „Дебърски глас“ от 7 юни 1909 година разказва за отказа на кехаята Васил Чоланчев от Галичник да наеме дерудеджии и пише:

Дерудеджилъкът по нашите места е грозна съсипия за българите: те теглиха от него при стария режим, не могат да се освободят и при новия. Диви и нахални са дерудеджиите: те искат на всяка цена да се натрапят на кехаларите.[7]
  1. а б История на България, том 5, Българско Възраждане ХVІІІ - средата на ХІХ век, София, Издателство на БАН, 1985, с. 39, 212.
  2. Македония. История и политическа съдба., т.І, София, Македонски исторически институт, 1994, с. 150. // Архивиран от оригинала на 2007-09-04. Посетен на 2007-09-04.
  3. Христов, Христо. Аграрните отношения в Македония през ХІХ и началото на ХХ век, София, 1964, с. 35, 37.
  4. Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 58.
  5. Дебър, година І, 30 юли 1905, с. 4.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 103-104.
  7. Дебърски глас, година І, 7 юний 1909, с. 2.