Джакомо Черути

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джакомо Черути
италиански бароков художник
Автопортрет на Черути. Пинакотека ди Брера, Милано
Автопортрет на Черути. Пинакотека ди Брера, Милано

Роден
Починал
28 август 1767 г. (68 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Кариера в изкуството
Стил късен барок
Направление жанрова живопис, портрети, натюрморти
Джакомо Черути в Общомедия

Джакомо Антонио Мелкиоре Черути (на италиански: Giacomo Antonio Melchiorre Ceruti) е италиански къснобароков художник, живял и творбил в Северна Италия, в градовете Милано, Бреша, Венеция. Получил прякора Питочето (Pitocchetto, „малкият просяк“), заради множеството си картини на селяни, облечени в дрипи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Милано на 13 октомври 1698 г., но работи основно в Бреша. Вероятно е бил рано повлиян от Антонио Чифронди и/или Джакомо Тодеско (Тодескини). Обучението си по рисуване получава от Карло Череза. Въпреки че рисува и натюрморти и картини, изобразяващи религиозни сцени, Черути е най-известен с жанровите си портрети на бедняци и просяци, изобразени с реализъм, но и с необичайно много индивидуалност и достойнство.

„Жена с куче“, Джакомо Черути.

Черути се отдава на тази тема основно през периода 1725 – 1740 година и до днес са оцелели около 50 негови картини от този период. Характерна картина на Черути е неговата „Жена с куче“, която изобразява със симпатия и без идеализация фигурата на една обикновена жена. Както повечето от неговите модели, тя стои на неразличим тъмен фон зад нея.

Като цяло, когато Черути се опитвам да представи пространството в дълбочина, резултатите често били неудачни. Пейзажите, които рисува за фон в картините си, наподобяват сценични декори и често са заимствани от други източници като например гравюрите на Жак Кало. Реализмът, с който Черути рисува жанровите си картини, отличава неговите портрети и натюрморти, но е не толкова ясно изразен в относително конвенционалната му църковна живопис, включваща стенописите на базиликата „Санта Мария Асунта“ („Възнесение на Света Богородица“) в Гандино, или олтара на църквата „Санта Лучия“ в Падуа. Тези ограничения на техниката са типични не само за Черути, но и за художника Джовани Батиста Морони от Бреша от края на 16-ти век, който също е известен с експресивните си портрети и скучни религиозни картини.

Джакомо Черути умира на 28 август 1767 година.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Spike, John T. (1986). Giuseppe Maria Crespi and the Emergence of Genre Painting in Italy. Fort Worth: Kimball Museum of Art. pp. 66 – 67.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giacomo Ceruti“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.