Джереми Корбин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джереми Корбин
британски политик
Джереми Корбин през 2014 г.
Джереми Корбин през 2014 г.

Роден
26 май 1949 г. (69 г.)
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания

Джереми Корбин в Общомедия

Джереми Бърнърд Корбин (на английски: Jeremy Bernard Corbyn) е британски политик, оглавяващ Лейбъристката партия и действащ като водач на опозицията в страната от септември 2015 г.[1] Депутат от избирателен район Ислингтън Норт от изборите през 1983 година насам.[1]

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Чипънхем, Уилтшър[2], и за кратко е ученик в Северния лондонски политехнически университет, но не завършва.[3] По-късно работи в Националния съюз на държавните служители[4] и в Консолидирания съюз по инженерство и електротехника[5], както и в Националния съюз на шивачите и работниците в текстилната индустрия[6] – като представител на съюза.

Политическата му кариера започва през 1974 година, когато е избран в Съвета на Херинги, а по-късно е Секретар на район „Излингтън“ в структурата на Лейбъристката партия. Това се променя едва когато е избран за депутат от Излингтън Норт.

Самоопределя се като демократичен социалист и се ангажира с повторното одържавяване на комуналните услуги и железниците, с отпадането на учебните такси за университети[7], възвръщането на студентските стипендии[7], с количественото смекчаване за финансиране на инфраструктурата и възобновимите енергийни проекти, както и отмяната на орязванията в държавния сектор и социалните плащания, които са налице от 2010 година насам; с противодействие на укриването и избягването на данъци от корпорации и богати лица, и с намаляването на субсидиите за бизнесите, като алтернатива на програмата за строги мерки на правителството.

Той е член на Социалистическата група за кампании, Кампанията за палестинска солидарност, Амнести Интернешънъл и Кампанията за ядрено разоръжаване (от 1966 г.)[5], както и Национален председател на Коалицията за спиране на войната.

На 6 юни 2015 година Корбин обявява кандидатурата си за водаческо място на Лейбъристката партия. Макар че отначало е считан за екстремист, той се превръща във водещ кандидат според анкетните проучвания, и си осигурява подкрепата на мнозинството от трейдюнионите с връзки с лейбъристите, както и с три съюза, които са необвързани. На 12 септември 2015 година е избран за водач на Лейбъристката партия, след като печели 59,5% от гласовете в първия кръг от изборите.[8][9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на Британския парламент. Jeremy Corbyn MP. Проверен на 20 септември 2015 година.
  2. Мендик, Робърт. в-к „Дейли Телеграф“. „Jeremy Corbyn, the boy to the manor born“. 22 август 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
  3. Джереми Бърнърд Корбин, Парламентарен профил от Андрю Рот" (ПиДиЕф-файл).
  4. Хортън, Хелена. в-к „Дейли Телеграф“. „Over 50,000 people sign petition saying that the BBC is biased against Jeremy Corbyn“. 17 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
  5. а б Уийлър, Брайън. БиБиСи. „The Jeremy Corbyn Story: Profile of Labour's new leader“. 12 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
  6. Нелсън, Найджъл. в-к „Дейли Мирър“. Jeremy Corbyn: If I don’t win Labour leadership I can always go back to my allotment" 25 юли 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
  7. а б Стоун, Джон. в-к „Индипендънт“. „Jeremy Corbyn: Scrap tuition fees and give students grants again, says Labour leadership contender“. 16 юли 2015 г. Проверен на 25 септември 2015 година.
  8. БиБиСи Нюз. „Jeremy Corbyn wins Labour leadership contest“. 12 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
  9. Мейсън, Роуена. „Labour leadership: Jeremy Corbyn elected with huge mandate“. в-к „Гардиан“ (Лондон). 12 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.