Джовани Куерини Стампалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джовани Куерини Стампалия
Giovanni Querini Stampalia

Роден
Починал
25 май 1869 г. (70 г.)
Погребан Венеция, Италия
Джовани Куерини Стампалия в Общомедия

Джовани Куерини Стампалия (на италиански: Giovanni Querini Stampalia) (5 май 1799 - 25 май 1869) е италиански предприемач и филантроп. Произхожда от рода Куерини, един от най-старите знатни родове още от основаването на Венецианската република.

Джовани е син на Алвизе Куерини Стампалия и Мария Тереза Липомано.[1] Баща му е бивш посланик на Венецианската република в Париж, а след свалянето на републиката от Наполеон I участва в политическия живот като държавен съветник. Майка му е високообразована жена с огромна култура. Освен трима братя, които умират като деца, Джовани има и сестра Катерина, омъжена за падуанския граф Джироламо Полкастро.

От малък той има трудни отношения с родителите си – бащата често отсъства по работа, а майката управлява семейството по твърде авторитарен начин. Заради срамежливия си характер, а и от желание да се опълчи на майка си, която много настоява да я дари с потомци, той никога не се жени,[2] въпреки големия натиск от страна на семейството му.

Интересите на Джовани Куерини Стампалия обхващат латински и гръцки език, литература, нумизматика, хералдика и природни науки. Той е ценител на поезията и изобразителното изкуство, а освен това взима уроци по фехтовка.

От 1850 г. Джовани Куерини Стампалия започва да дарява големи суми на Венецианския университет и на Венецианския институт на науките и изкуствата. Дарява за болници във Венеция иновативни апарати, изгражда заведения за лечение на болни от туберкулоза деца. Малко преди смъртта си през 1869 г. основава и фондация „Куерини Стампалия“ и завещава цялото си имущество и двореца Палацо Куерини Стампалия с огромната му библиотека на град Венеция.[2] Днес дворецът е отворен денонощно за студенти и учени, които могат да се възползват от безценните му архиви.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cozzi Gaetano Marin Sanudo Il Giovane, Dalla cronaca alla storia. — Венеция: Saggi Marsilio, 1997. — C. 87-108

Бележки[редактиране | редактиране на кода]