Джон Браун
Тази статия е за американския общественик. За шотландския лекар вижте Джон Браун (лекар).
| Джон Браун John Brown | |
| аболиционист | |
.jpg) Портретна фотография на Джон Браун от цветнокожия фотограф Огъстъс Уошингтън, ок, 1846 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 декември 1859 г.
|
| Погребан | Съединени американски щати |
| Религия | Конгрегационализъм, Калвинизъм |
| Националност | американец  |
| Въоръжена борба | |
| Кауза | освобождение на цветнокожите роби в САЩ |
| Противник на | робовладелци |
| Участник в | Кървавия Канзас, бунтът в Харпърс Фери |
| Семейство | |
| Баща | Оуен Браун |
| Майка | Рут Милс |
| Съпруга | Даян Лъск (1820-1832) Мери Ан Дей (1833) |
| Деца | общо 20, включителбо Джон Браун мл, Оуен Браун, Анни Браун и Уотсън Браун |
| Подпис |  |
| Джон Браун в Общомедия | |
Джон Браун (на английски: John Brown) е американски борец за освобождение на чернокожите в САЩ.[1] Опитът за въстание, който Браун организира във Вирджиния, значително увеличава броя на движенията срещу робовладението. Вследствие на бунта от 1859 г. Браун става първият човек в САЩ осъден за държавна измяна.
Канзас
[редактиране | редактиране на кода]
Със заселването на запад от Мисури, правителството на САЩ гласува закона Канзас-Небраска приет 1854 г. чрез който въпросът за робството в новите територии се отстъпва на местното население.[2] С това решение агитатори и пламенни подръжници и от двата лагера оформили се около въпроса за робството се преселват в Канзас и идната година провеждат избори. Към местните избиратели се присъединяват и жители на съседния щати Мисури и Айова, които прескачат границата за да вземат участие.[a]
По този начин през 1854 г. Канзас избира да бъде робовладелчески щат. Въпреки това, жителите на Мисури се изместват обратно в щата си, докато преселниците от Айова остават, с което Канзас става робовладелски щат с мнозинствено аболиционистко население.[3] Като реакция на явната злоупотреба с изборния процес, [b] онези заселници, които се противопоставят на робовладелчеството отхвърлят решението на изборите, установаяват ново Учредително събрание в Топика и гласуват нова щатска конституция, която забранява робството в Канзас; президентът осъжда новото Учредително събтсние, а федерален съдия издава призовка и изпраща граждани от Мисури да арестуват членовете на антиробското събрание, заселени около град Лорънс; като резултат са изгорени няколко къщи, един хотел и печатница и са убити петима души.[5] [6]
След нападението на въоръжените мисурци в град Лорънс, Джон Браун, заедно с четиримата си синове и двама подръжници съсичат и убиват петима невъоръжени заселници по р. Потоуатоми и оставя телата им на публични места. Убийството, станало известно като Клането от Потоуатоми предизвиква поредица от нападения между враждуващите лагери. Тези конфликти остават под общото название "Кървавият Канзас" и до края на годината довежда до убийството на над 200 души.[7]
Харпърс Фери
[редактиране | редактиране на кода]
През 1857 г. Браун напуска Канзас и се преселва в Бостън, Масачузетс, един от центровете на аболиционизма в САЩ. Първоначално плановете са да бъде създаден лагер в Западна Вирджиния, който да служи като убежище и почивна станция за избягали роби от Юга.[8] Неговата акция се финансира от група известна като "Тайната шесторка", активни аболиционисти от източните щати.[9].
На 16 октомври 1859 г. Джон Браун прави опит да вдигне чернокожите роби на общ бунт.[10] С отряд от двадесет и пет души, в който участват и петима чернокожи, прерязва телеграфни жици и завзема арсенала на федералните войски в град Харпърс Фери в щата Вирджиния[c]. На 17 октомври барикадираните аболицонисти и осбободени роби са обградени от редовните войски под командването на полк. Робърт Е. Лий; когато Браун отказва да се предаде, складът е обстрелян, убити са десетима от хората на Браун, включително двама от синовете му.[11] [12] Самият Джон Браун е тежко ранен.
Дело и екзекуция
[редактиране | редактиране на кода]
Джон Браун е предаден на съда, като се защитава сам и се позовава на това, което сам нарича Божия закон, т.е. задължението да прави за другите това, което би искал те да правят за него[13]. Той е осъден за предателство и обесен. Присъдата срещу него е изпълнена на 2 декември 1859 г.
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]Автори аболиционисти, като Ралф Уолдо Емерсън и Уендъл Филипс изграждат литературния образ на Джон Браун като мъченик за каузата на свободата.Шаблон:Enf Реалната заплаха, която опитът на Джон Браун за насилствено освобождение на Юга представлява за икономическите интереси на робовладелческите щати, както и популярността на Браун и аболиционизма на север подпомагат създаването на впечатление у южните щати за идваща заплаха: от бунт на робите или от агресия от север. Някои изследователи поставят окупацията на Харпърс Фери и издиганто на образът на Джон Браун като предпоставки за президентските изботи от 1860 г. и отцепването на южните щати и началото на Гражданската война в САЩ.[14]
Тялото на Джон Браун
[редактиране | редактиране на кода]В хода на Гражданската война в САЩ, войници от Съюза създават стиховете на песента "Тялото на Джон Браун" (на английски: John Brown's Body). Мелодията е взаимствана от популярна религиозна песен, като текстът, първоначало груба войнишка песен, впоследствие подчертава връзката между каузата на Браун и на северните щати. Впоследствие в 1861 г. мелодията и някои лирически мотиви от "Тялото на Джон Браун" се изпозлват от аболиционистката Джуолия Уорд Хау за да бъде създаден "Бойният химн на Републиката", популярна патриотична песен.
В изобразителното изкуство
[редактиране | редактиране на кода]
"Трагическата прелюдия"
"Фредерик Дъглас спори с Джон Браун за нападението над Харпърс Фери"
"Последните мигове на Джон Браун"
"Делото срещу Джон Браун"
"Джон Браун се защитава в Чарлстаун"
"Джон Браун се изкачва към бесилото"
Статуя на Браун в Ню Йорк
Пояснения
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Жителите на южния щат Мисури гласуват в полза на робството, като жителите на северния Айова са аболиционисти
- ↑ От регистрираните 1 600 гласоподаватели се явяват и подават глас над 6 000 души [4]
- ↑ Днес Харпърс Фери e най-източната точка на щата Западна Вирджиния
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.britannica.com
- ↑ Бринкли 1999, с. 317.
- ↑ Аксълрод 2005, с. 218.
- ↑ Бринкли 1999, с. 318.
- ↑ Бринкли 1999, с. 318 – 319.
- ↑ Аксълрод 2005, с. 219.
- ↑ Джонсън 2002, с. 437.
- ↑ Джонсън 2002, с. 493.
- ↑ Бринкли 1999, с. 327 – 328.
- ↑ Аксълрод 2005, с. 220.
- ↑ Бринкли 1999, с. 328.
- ↑ Аксълрод 2005, с. 225 – 226.
- ↑ Мороа 1992, с. 59.
- ↑ Аксълрод 2005, с. 226.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Аксълрод, Алън. Кратка история на САЩ. София, ИК Слънце, 2005. ISBN 954-742-079-8.
- Бринкли, Алън. История на американския народ: Незавършената нация. София, Рива, 1999. ISBN 954-8440-06-7.
- Джонсън, Пол. История на американския народ. София, Рива, 2002. ISBN 954-8440-76-8.
- Мороа, Андре. История на Съединените американски щати, Част 2. София, Книго-цвет, 1992.