Джузепе Мария Гонзага
| Джузепе Мария Гонзага Giuseppe Maria Gonzaga | |
| херцог на Гуастала | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1729 – 1734 и 1738 – 15 август 1746 |
| Предшественик | Антонио Феранте Гонзага |
| Наследник | Мария Терезия Австрийска |
| Други титли | княз на Сабионета, княз на Боцоло и маркиз на Ористано |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага: Гонзага ди Гуастала |
| Баща | Винченцо Гонзага |
| Майка | Мария Витория Гонзага |
| Братя/сестри | Мария Изабела Гонзага Антония Гонзага Елеонора Луиза Гонзага Антонио Феранте Гонзага |
| Съпруга | Елеонора Карлота фон Шлезвиг-Холщайн |
| Деца | няма |
| Джузепе Мария Гонзага в Общомедия | |
Джузепе Мария Гонзага (на италиански: Giuseppe Maria Gonzaga; * 20 март 1690, Гуастала, Херцогство Гуастала; † 15 август 1746, Падуа) от род Гонзага (кадетски клон Гонзага ди Гуастала) е 6-и и последен херцог на Гуастала от 1729 г. до смъртта си.[1] Той е и княз на Сабионета, княз на Боцоло и маркиз на Ористано.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-малкото дете и втори син на Винченцо Гонзага (1634 – 1714), херцог на Гуастала, и на съпругата му Мария Витория Гонзага (1659 – 1707). По бащина линия е внук на Андреа Гонзага, граф на Сан Паоло, и на съпругата му Лаура Криспиано от маркизите на Фузара, а по майчина – на Феранте III Гонзага, херцог на Гуастала, и на Маргерита д’Есте.[2] Има един брат и три сестри:
- Мария Изабела (1680 – 1726)
- Антония (1685 – 1687)
- Елеонора Луиза (1686 – 1742), съпруга на губернатора на Сиена Франческо Мария де Медичи
- Антонио Феранте (1687 – 1729), херцог на Гуастала от 1714, съпруг на Маргерита Чезарини и на Теодора фон Хесен-Дармщат
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1714 г. Джузепе се премества от Гуастала в Кралство Неапол, за да завладее териториите на баща си (Графство Сан Паоло). Още в първите месеци на следващата година обаче той се завръща на север, във Венеция,[3] след като подписва пълномощно в полза на леля си Елеонора Гонзага, игуменка в неаполитански манастир. Във Венеция Джузепе е наблюдаван от слугите на брат си Антонио Феранте поради нарастващите си симптоми на деменция[4]: полупаралитичен, той има много тикове и мании; избухва в сълзи за най-малкото нещо и толкова се страхува от смъртта чрез покушение, че не излиза от стаята си.
Изгнанието му във Венеция приключва едва на 30 април 1729 г., когато Джузепе трябва да се върне в Гуастала, за да я завладее поради внезапната смърт на брат му без наследници. Новият херцог пристига в Гуастала в такова физическо и психическо състояние, което го прави невъзможно ефективно да упражнява властта, която остава твърдо в ръцете на министър-председателя, граф Помпонио ди Спилимберго. Въпреки това това му състояние е добре известно и във Виена (Гуастала е имперски феод), дотолкова че само пет дни след поемането на властта (5 май 1729 г.) императорският двор изпраща свой собствен инспектор, за да провери дали Джузепе е подходящ за херцогската корона. Това посещение обявява, че херцогът е способен да се подобри и затова не е свален; като предпазна мярка обаче императорският двор урежда брака му с германската принцеса Елеонора Карлота от Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, дъщеря на херцог Леополд фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург и Мария Елизабета фон унд цу Лихтенщайн: бракът е сключен на 29 март 1731 г.
С избухването на Войната за полското наследство (1733 г.) Италия се превръща в бойно поле. Въпреки че Гуастала обявява своя неутралитет, това не е спазено от френско-испано-сардинците, които се стремят да придобият укрепения град Гуастала като база за техните операции срещу австрийците в Северна Италия. Още в края на 1733 г. херцогинята, поради благоразумие, се оттегля във Венеция със съпруга си: няколко месеца по-късно градът е превзет от франко-сардинците, командвани от Карл Емануил III Савойски, който се сблъсква с австрийците през битката при Гуастала (19 септември 1734 г.): след победата на франко-сардинците градът остава в техни ръце до 1736 г., когато е върнат на законните херцог, който се завръща там с ангажимента да поддържа испански гарнизон в града. Херцозите си връщат владението на херцогство в руини, опустошено от войната, смазано от задължението да поддържа тежкия испански гарнизон: херцогинята, с подкрепата на Виена, успява да изгони премиера Спилимберго (1739 г.) и да получи за себе си регентството на недееспособния си съпруг.
През 1746 г. Гуастала отново участва в европейските конфликти по време на Войната за австрийското наследство: имперските войски на Мария Терезия и Карл Емануил III (този път съюзник на Империята) бомбардират града, за да прогонят испанския гарнизон, и го окупират (3 април 1746 г.). Малко преди това херцозите бягат в Падуа, откъдето Джузепе никога не се връща. Всъщност той умира на 15 август от инсулт на 56 г. Понеже той няма деца, Гуастала е отстъпена на Свещената Римска империя в лицето на Мария Тереза Австрийска като императрица и херцогиня на Милано. С Аахенския мирен договор (1748 г.) херцогството става част от Херцогство Парма, с което Гуастала остава свързана до 1847 г., когато преминава под контрола на Херцогство Модена и Реджо, докато Сабионета, която от 1703 г. принадлежи на херцозите на Гуастала, е събрана отново в Мантуа.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Raffaele Tamalio, Giuseppe Maria Gonzaga, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
- Maria Del Rio - La malattia mentale di Giuseppe Maria Gonzaga ultimo duca di Guastalla in Atti e Memorie della Deputazione di Storia patria per le antiche provincie modenesi, s. 8., v. 3, Modena, Aedes Muratoriana, 1950
- Giusèppe Marìa Gonzaga duca di Guastalla, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Giuseppe Maria Gonzaga, Dizionario-Biografico, Treccani.it, 2014
- ↑ Gonzaga 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Raffaele Tamalio, Giuseppe Maria Gonzaga, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
- ↑ Maria del Rio, La malattia mentale di Giuseppe Maria Gonzaga
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giuseppe Maria Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
