Направо към съдържанието

Диего Сааведра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диего Сааведра
Diego Saavedra Fajardo
Роден6 май 1584 г.
Починал24 август 1648 г. (64 г.)
Мадрид, Испания
Професияписател, дипломат
Националност Испания
Жанрсатира, политика, философия
Политика
Убежденияроялист
Кралство Испания
посланик в Рим1631-1633
Диего Сааведра в Общомедия

Диего Сааведра Фахардо (на испански: Diego Saavedra Fajardo) е испански дипломат и писател.

República literaria (Alcalá de Henares, 1670).

Роден е в малкото градче Алхесарес, намиращо се на 5 километра южно от Мурсия. Произхожда от знатно семейство от рода на маркизите Велес, най-могъщите благородници в провинция Мурсия. Учи право и богословие в Университета на Саламанка между 1600 и 1608 г. След завършването си заминава за Рим, където през 1612 г. започва дипломатическа кариера като секретар на Гаспар де Борха – посланика на Испания в Рим.

Пътува също до Неапол и Сицилия като пълномощник на посолството, за известно време работи и като държавен секретар на Неапол.

Печели доверието на крал Филип IV и постепенно става негов главен представител и посредник в отношенията на Испания с Германия и Швейцария. За две години е посланик в Рим (1631-1633), след което е назначен като постоянен представител на Испания в двора на баварския крал Максимилиан, лидер на Католическата лига (съюз на верните на немския крал Фердинанд II и католицизма сили) по време на Тридесетгодишната война.

Дипломатическата дейност на Сааведра се засилва и навлиза в своя най-тежък период с обявяването на война от страна на Франция, управлявана от Ришельо, на Испания през 1635 г. Участва активно в преговорите и подписването на Вестфалския мирен договор от 1648 г., където се дава независимост на Холандия, управлявана дотогава от Испания. Изтощен и разтърсен от тези бурни събития, част от едни от най-тежките периоди от историята на Испания, Диего Сааведра се връща болен в Мадрид. Скоро след това се оттегля в августински манастир, където умира на 24 август 1648 г.

Диего Сааведра пише главно в областта на политиката и философията. Неговият най-значим труд е „Представата за един християнски принц, представена в сто беседи“ (1640). Това е изящна и интелектуална книга-наръчник за модел на поведение и управление на всеки монарх, която е много популярна за времето си.

От трудовете на Сааведра като историк, най-известната му книга е „Готическите, кастилските и австрийските кралски династии“ (1648), пълно биографично и хронологично представяне на изброените крале.

Сааведра пише и сатирични трудове в бароков стил като „Литературна република“ и „Лудостта на Европа“, посветени главно на преговорите в Мюнстер, довели до Вестфалския мирен договор, пряк участник в които е и той.