Димитър Бояджиев (филолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Бояджиев.

Димитър Бояджиев
български езиковед и преводач латинист
Роден
Починал
8 юни 2005 г. (55 г.)
Научна дейност
Област Езикознание, палеография
Образование Софийски университет
Работил в Институт по тракология към БАН, Софийски университет

Димитър Огнянов Бояджиев е български езиковед, изтъкнат изследовател на древността и преподавател по латински, латинска и гръцка историческа граматика, народен латински, сравнително романско езикознание и палеобалкански езици. Той е автор на блестящи преводи от старогръцки и латински, на „Сатирикон“ на Петроний и на „Апология“ и „Антология“ от Апулей, както и на собствена лирика.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 3 септември 1949 г. Завършва класическа филология в Софийския университет. Започва научната си дейност в Института по тракология към БАН, където се посвещава на изучаването на тракийските лични имена – тема, която дълбоко го вълнува до последните му дни.[2]

През 1979 г. защитава дисертация на тема „Тракийска именна система: Начин на образуване на двусъставните имена“. През 1991 г. защитава дисертация за титлата доктор на науките на тема „Проучване върху етно-езиковите отношения в Тракия и Мизия през римската епоха“.

През 1980 г. започва преподавателска работа в Софийския университет, където в продължение на четвърт век преподава в катедрата по класическа филология, изминавайки пътя от асистент през доцент (1985) до професор (1994). Между 1999 и 2005 г. е и ръководител на катедра „Класическа филология“.[2]

Научната дейност на проф. Бояджиев обема обширната област на древнознанието, в чийто център той поставя езика и културата на народите, населявали българските земи в древността. Неговите приноси в изследването на тракийския, латинския и гръцкия език, гръцката и латинската епиграфика, античната история, литература и култура, му донасят заслужено международно признание.[2][1]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

На 13 – 14 ноември 2009 г. в негова памет е организирана научна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни книги
  • Opera minora selecta. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008
  • Les relations ethno-linguistiques en Thrace et en Mesie pendant l'epoque romaine. Sofia: Presses universitaires „St. Clément d'Okhrid“, 2000
Преводи
  • Петроний, „Сатирикон“. София: Народна култура, 1983, 150 с.
  • Апулей, „Апология“. София: Народна култура, 1990, 172 с.
  • Апулей, „Антология“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „На музите вечен обожател“, сайт на СУ, 13 ноември 2009 г.
  2. а б в Николай Шаранков, „Димитър Бояджиев (1949 – 2005)“, в. „Култура“, бр. 25, 1 юли 2005 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]