Димитър Киранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Киранов
български военен лекар
Звание
Битки/войни Руско-японска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1924 г. (64 г.)

Димитър Стефанов Киранов е български офицер, санитарен генерал-майор, началник на 1-ва дивизионна болница (1894 – 1904), началник на българската медицинска бригада през Руско-японската война (1904 – 1905), главен лекар на българската войска през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), заместник дивизионен лекар в 1-ва софийска дивизионна област през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Киранов е роден на 24 октомври 1859 в Чумлекьой, Руска империя в българско семейство. Завършва гимназия в Кишинев, след което заминава за Княжество България, където отбива военната си служба. След уволнението от казармата е изпратен на държавни разноски да учи в Императорската военномедицинска академия в Санкт Петербург (Петербургската медико-хирургическа академия) и става първият българин, който я завършва след Освобождението.[1] След завършването ѝ през 1885 г. се завръща в Княжеството, на 27 април 1886 г. е произведен в чин подпоручик, на 7 август 1890 г. чин капитан, а на 2 август 1894 в чин майор, като от завършването до 1895 г. служи в различни гарнизони, когато е изпратен за две години на специализация във Виена по хирургия и оториноларингология. След специализацията от януари до юни 1897 г. санитарният майор Димитър Киранов служи на най-високата военно-медицинска длъжност – началник на Санитарното управление. В периода 1897 – 1904 г. е началник на 1-ва софийска дивизионна болница, като на 1901 г. е произведен в чин санитарен подполковник.[2]

Взема участие в Руско-японската война (1904 – 1905) като началник българската медицинска бригада от състава на Манджурската армия на Руската императорска армия. След като се завръща, за няколко години напуска войската, но се завръща през 1908 г. и е назначен за началник на Военносанитарната инспекция при Министерството на войната, като през следващата година е произведен в чин санитарен полковник.[3] През Първата световна война (1915 – 1918) заместник дивизионен лекар в 1-ва софийска дивизионна област, за която служба съгласно заповед № 463 от 1921 по Министерството на войната е награден с орден „Св. Александър“, III степен, с мечове отгоре.[4] През войната е член на Върховния медицински съвет и участва организацията на лечебната работа по всички фронтове и във вътрешността на страната.[5] След войната преминава в запаса. Умира през 1924 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 119 – 120. (Цит: ДВ, № 49, 29 май 1886; Списък на медицинските и зъбните лекари, аптекарите и техните пълномощници, които имат право на практика по специалността си в България. Съставен на 1 април 1899 г. С., 1899, с. 7.)
  2. Керин, с. 98
  3. Керин, с. 98 – 99
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 23 – 24
  5. Керин, с. 99

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]