Направо към съдържанието

Димитър Солев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Солев
Димитар Солев
писател от Северна Македония
Роден
Починал

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика

Димитър Солев (на македонска литературна норма: Димитар Солев) е писател, романист, драматург, есеист, литературен критик и преводач от Северна Македония.

Учи във Философския факултет на Скопския университет и завършва история на югославските литератури. Работи като директор на Македонската телевизия, на библиотеката „Климент Охридски“, редактор е на списанието „Разгледи“. Член е на Македонския ПЕН център и на дружеството Независими писатели на Македония. В 1956 година става член на Дружеството на писателите на Македония и в един период е и негов председател.[1]

През петдесетте и шестдесетте години Солев е лидер на модернистичното крило и със своите есета е в центъра на обществените полемики от периода.

Сбирки разкази:

  • Окопнети снегови (1956)
  • По реката и спроти неа (1960)
  • Ограда (1963)
  • Зима на слободата (1968)
  • Слово за Игора (кратки приказки, 1969)
  • Полжави (1975)
  • Црно огледало (1985)
  • Одумирање на државата (1990)
  • Промена на системот (1993)
  • Ќелав штурец
  • Синовски татковци (постмъртно, 2006)

Романи:

  • Под усвитеност (1957)
  • Кратката пролет на Моно Самоников (1964)
  • Дрен (1980)
  • Зора зад аголот (1984)
  • Дублер (1988)
  • Мртва трка (1998)

Есета:

  • Кво вадис скриптор (1970)

За романизираната биография на Васил Антевски - Дрен, издадена в 1980 година, Димитър Солев получава Рациново признание. Носител е и на наградата „11 октомври“.[2][3]