Дионис Дюришин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дионис Дюришин
Dionýz Ďurišin
словашки литературен теоретик и историк
Роден
Вишна Йедлова, Чехословакия
Починал
26 януари 1997 г. (67 г.)

Професия университетски преподавател
Научна дейност
Област Сравнително литературознание
Образование Университет Коменски
Работил в Словашка академия на науките
Публикации „Теория на литературната компаративистика“ (1975)
Повлиян Александър Веселовски, Виктор Жирмунски

Дионис Дюришин (на словашки: Dionýz Ďurišin, 1929-1997) е словашки литературен критик и литературен теоретик компаративист. Известен с развиването на понятията световна литература, междулитературни процеси и междулитературност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 октомври 1929 във Вишна Йедлова. Завършва руската гимназия в Прешов през 1948 г. През 1948 – 1952 г. следва славистика и русистика във Философския факултет на Братиславския университет. Между 1952 и 1959 г. работи във Висшето педагогическо училище в Братислава. От 1960 г. до края на живота си е научен сътрудник към Словашката академия на науките. Умира на 26 януари 1997 в Братислава.[1][2]

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

В своя труд Теория на литературната компаративистика (1975) той определя „литературния процес“ като „сбор от вътрешните закони на развитие на литературата“. Той отбелязва, че крайната цел на литературното изследване не е „просто реконструкцията на законите в националната литература, разглеждана като органично литературно-историческо единство, но и разчитането на по-широките закони на литературния процес, водещи в крайна сметка до разчитането на законите, управляващи световната литература“. В същата книга Дюришин посочва като свои предшественици Александър Веселовски и Виктор Жирмунски.

В книгата си Osobitne medziliterarne spolecenstva (1991) той въвежда понятието „двудомност“. Дефинира я като „органична, родствена принадлежност на творческата личност и нейното творчество или част от него към две или повече литературни системи“ (с. 26). Като се опира върху „двудомността“ (и многодомността) на словашко-чешките писатели Ян Колар и Павел Шафарик, Дюришин визира различни варианти на „двудомност“ - програмна, интенционална, потенциална, асиметрична и пр., посочвайки различните им проявления в словашко-чешките, украинско-руските, белоруско-руските, югославските, каталонско-галицийско-баскийско-кастилските, словенско-хърватските, немско-австрийските и пр. литературни общности.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Slovenská realistická poviedka a N. V. Gogoľ (1966)
  • Problémy literárnej komparatistiky (1967)
  • Z dejín a teórie literárnej komparatistiky (1971)
  • Teória literárnej komparatistiky (1975)
  • O literárnych vzťahoch (1976)
  • Dejiny slovenskej literárnej komparatistiky (1979)
  • Bibliografia slovenskej literárnej komparatistiky (1980)
  • Čo je svetová literatúra?. Bratislava: Obzor, 1992.
Преводи на други езици
  • Sources and Systematics of Comparative Literature. Trans. Peter Tkác. Bratislava: U Komenského, 1974.
  • Theory of Interliterary Process. Trans. Jessie Kocmanová and Zdenek Pistek. Bratislava: Slovak Academy of Sciences, 1989.
  • Theory of Literary Comparatistics. Trans. Jessie Kocmanová. Bratislava: Slovak Academy of Sciences, 1984.
  • Vergleichende Literaturforschung. Versuch eines methodisch-theoretischen Grundrisses. Berlin: Akademie, 1976.
  • Ďurišin, Dionýz, and Armando Gnisci, eds. Il Mediterraneo. Una rete interletteraria / La Médéterranée. Un Réseau interlittéraire / Sterdomorie medziliterárna siet'. Roma: Bulzoni, 2000.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „???“. – В: сп. Език и литература, 1996, кн.5-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]