Дистих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дистих е най-простата строфа, състояща се от два стиха. Ако се говори за вътрешно затворена цялост, при дистиха римите могат да бъдат само и единствено съседни. Първообразът на двустишната строфа е елегичният дистих. По-късно двустишникът е градивен елемент на сравнително прости песенни или афористични стихотворения, примери за които можем да намерим в цикъла „Аманети“ от стихосбирката на Пенчо Славейков „Сън за щастие“. Възможни са и двустишни строфи, в които стиховете да не се римуват помежду си, а със съседната строфа, но това на практика е разновидност на четиристишието.