Дишлянова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дишлянова къща
Общ изглед
Общ изглед
Вид къща
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Ковачевица, България
Изграждане около 1830 година
Статут паметник на културата
Дишлянова къща в Общомедия

Дишляновата къща е възрожденска къща, паметник на културата в Ковачевица, България. Намира се в Горната махала на селото. Дишляновата къща формира единен комплекс още с двете Пилареви къщи и братската Шумарева къща, а с къщата на Тома Шумарев – единна група в Г-образна форма.[1]

Къщата е построена около 1830 година. Сградата типологично принадлежи към родопската къща, а функционално – към ковачевишка къща. Издигната е на стръмен склон, с носещи каменни стени, дървен скелет и е с ориентирани на юг отворени части. На юг сградата усвоява голямата денивелация в западния си край и има три приземни нива и два жилищни етажа.[1]

В главното приземие са разположени три обора (подника) и сух двор, надлъжно пред оборите. На първия етаж се намират домакински помещения – голям килер, стая с пещ, свързана с килера и потон пред тях.[1] В източния край на първия етаж на по-високо ниво са сеновалът, а големият обор от приземието продължава във височината на етажа.[2] На втория етаж са жилищните стаи. На него са разположени две стаи с огнища (къщито) и Г-образен потон. Източната стая на етажа не е изградена и пространството е приобщена към потона. В югозападния край на потона има две затворени с дъсчено перде кьошкове. Те представляват единен архитектурен елемент заради общото си оформление и издигнатата на едно стъпало свързваща ги площадка. Западният кьошк излиза в силно издаден еркер, а южният е на чардака, където са водникът и стълбата. Има високо огнище и клозет на северната стена на потона.[3]

В Дишляновата къща са запазени много от оригиналните елементи на интериора и художествени и архитектурни детайли. Запазени са огнища, дървени тавани, долапи, полици, пещ, врати, прозорци и колони с възглавници. Дървените елементи са с красива столарска резба, а касетираният таван и кованите врати са с профилирани дъсчени дъги.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 274.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 274 - 275.
  3. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 275.
     Портал „Македония“         Портал „Македония