Дмитрий Чучугин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Георгиевич Чучугин
(Димитър Георгиев Чучулев)
Инженер-механик, капитан 1-ви ранг
Chuchugin D G.jpg
Д. Г. Чучугин във формата на подполковник от Корпуса на инженер-механиците на флота (1905 – 1907 г.)
Информация
Служба 1889 – 1917
Служил на Русия Руска империя
Род войски Военноморски флот на Русия Императорски военноморски флот на Русия

Роден
Починал
23 ноември 1941 г. (72 г.)

Дмитрий Георгиевич Чучугин (на български: Димитър Георгиев Чучулев; 1869 – 1941) е руски морски офицер от български произход, инженер-механик, началник на Архангелския кораборемонтен завод, инженер-механик, капитан I ранг от Корпуса на инженер-механиците на Руския императорски флот.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Георгиев Чучулев (в някои източници е посочено бащино име Егорович) е роден в град Батак, България. Точната дата на раждането е неизвестна[1], доколкото кръщелните книги са унищожени в църквата „Света Неделя" при клането в Батак. Впоследствие служебно в руските официални документи е нанесено, че е роден на 20 септември 1869 г. След гибелта на семейството му в хода на Априлското въстание от 1876 г. Димитър е отведен от руски офицер в Санкт Петербург. В Русия фамилията Чучулев е сменена на Чучугин. В някои източници се споменава, че Чучугин е роден в град Рилск, Курска губерния[2] [3], вероятно посоченото място на раждане е използвано за издаването на нови документи на Димитър при смяната на фамилията му.

На 19 септември 1889 г. Д. Г. Чучугин завършва механическото отделение на Техническото училище при Морското ведомство в Кронщат и е произведен в чин младши инженер-механик[4]. Той е първият българин, които получава висше военноморско инженерно образование в Русия[5].

През 1893 г. завършва курс за минен механик в Минния офицерски клас.

В периода 1893 – 1894 г. е на задгранично плаване на крайцера I ранг „Генерал-адмирал“.

През 1895 г. е произведен в помощник на старшия инженер-механик.

През 1896 г. завършва Механическото отделение на Николаевската военноморска академия.

В периода 1897 – 1898 г. е в задгранично плаване на крайцера I ранг „Светлана“.

От 12 декември 1898 г. е младши началник на отделение в Морското инженерно училище „Император Николай I", от 17 септември 1901 до 24 май 1904 г. е началник на отделение в същото училище.

През 1904 г. е произведен в старши инженер-механик. На 24 май 1904 г. е зачислен в 15-ти флотски екипаж и е назначен за старши корабен механик на спомагателния крайцер „Кубан“ от Втора Тихоокеанска ескадра, от която в Далечния изток се отделя за водене на крайцерски действия срещу търговското корабоплаване на противника. В хода на руско-японската война крайцерът „Кубан“ патрулира по търговските пътища на Япония в Тихия океан, Жълто и Арабско море. Въпреки че крайцерът „Кубан“ не влиза в бойни стълкновения, на неговия екипаж е признато участието във войната. По този начин Чучугин става един от тримата българи – морски офицери, участвали в морските кампании на Руско-японската война.

През 1905 г. Д. Г. Чучугин е преатестиран от старши инженер-механик на подполковник от Корпуса на инженер-механиците на флота.

От 1906 до 1907 г. служи като старши корабен механик на ескадрения броненосец „Слава“. През 1907 г. този кораб е прекласифициран като линеен кораб. По този начин Чучугин става първият българин, който е бил старши корабен механик (или казано по друг по-съвременен начин: командир на електромеханичната бойна част) на линеен кораб[6].

На 20 април 1908 г. е назначен за флагмански инженер-механик на щаба на началника на отряда кораби, предназначени за плавания с възпитаниците на Морския кадетски корпус за съответната кампания.

От 1908 г. служи в Балтийския кораборемонтен и механически завод.

На 18 април 1910 г. е произведен в полковник от Корпуса на инженер-механиците на флота, от 28 март 1913 г. военното му звание е преименувано на инженер-механик, капитан I ранг.

След това е назначен за помощник на главния инспектор на Кораборемонтния завод в Соломбала (Архангелск), от 1917 г. е началник на работилниците на завода, от 20 август 1917 г. е началник на целия завод.

През 1920 г. се намира под следствие. Оправдан е от Морревтрибунала.

На 17 април 1921 г. преминава задължителна регистрация в гр. Архангелск като бивш офицер, не служил във войските на Бялата армия.

Умира на 23 ноември 1941 г. в Ленинград[7], погребан е в Шуваловското гробище.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден Свети Станислав (Руска империя) III степен (06.12.1897);
  • Орден Свети Станислав II степен (15 януари 1907);
  • Орден Света Ана II степен (10.04.1911);
  • Орден Свети Владимир IV степен (06.04.1914);
  • Орден Свети Владимир III степен (10.04.1916);
  • Медал „За спомен от царстването на император Александър III“ (1896) и други.
  • Знак на Морската Академия (1896).
  • Кралски военен орден на Авиш (1898, Португалия, кавалерски кръст на ордена)[8].

Забележка: В историята са известни четирима български морски офицери или морски офицери от български произход, които са награждавани с ордена „Свети Владимир“. Всички те са удостоявани с четвъртата му степен и само капитан I ранг Чучугин е награждаван с III степен, което му позволява да придобие статус на потомствен дворянин в Руската империя.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Жена – Вера Ивановна (по баща Полигнотова), родена 1874 г. в Пулково, Царскоселска област, Санкт-Петербургска губерния.
  • Дъщеря – Мария, родена 1897 г. във Франция.
  • Син – Георгий, роден 1898 г. в Санкт Петербург, служил в Бялата армия на Северния фронт.
  • Син – Всеволод, роден 1903 г. в Кронщад, Санкт-Петербургска губерния
  • Дъщеря – Татяна, родена 1908 г. в Санкт Петербург
  • Правнучка – Марина Юриевна Шерстобитова[9]
  • Правнук Александр Шерстобитов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ИМ – Батак – НСФ, №467, л. 2 – 3 (Писмо на Чучугин до брат му Петър от 3 август 1884 г.)
  2. ГААО. Ф. Р-187. Оп.1. Д.545. Л.561.
  3. Волков С. В. Офицеры флота и морского ведомства: Опыт мартиролога. – М.: Русский путь, 2004. ISBN 5-85887-201-8
  4. Выпускники Техническое училище Морского ведомства в 1888 – 1891 годах.
  5. Кожухаров, А. Н., Наймушин, И. Н. Обучение болгар в кронштадтском Техническом училище Морского ведомства (1885 – 1893). // Кортик. Флот. История. Люди, вып. 12, 2011, с. 36 – 46.
  6. Кожухаров, А. Обучението на българските морски офицери зад граница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 2015.
  7. Алманах Батачани. С., Културно-просветно дружество „Възраждане на Батак“, 2002, с. 265.
  8. Кожухаров, А.Н., Наймушин, И. Кариерата на капитан първи ранг Чучугин – морската съдба на сирака от Батак. // Минало, 2010, № 2, с. 29.
  9. Рябов П. Откуда берутся „крупинки истории“. Северск, Новое время, № 3 (831), 26 января 2007 года.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чучугин, Дмитрий Георгиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.