Добри Палиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добри Палиев
български перкусионист, композитор
Роден
Починал
София, България
Научна дейност
Област Педагогика

Проф. Добри Добрев Палиев е виден български перкусионист, композитор и педагог. Смятан е за перкусионист номер едно или основателя на българската школа по ударни инструменти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Палиев е роден на 20 април 1928 г. в Перник в семейството на Милде Палиева и Добри Добрев. Израства в Шумен, където родителите му се преместват тъй като имат пивоварна в този град.

Започва да се занимава с музика от ранна възраст, пее в хор, на седем години пробва да свири на акордеон, а впоследствие тромпет и китара, на 14 години се насочва към ударните инструменти, като ученик има възможност да свири в група наречена „Джазът на амбициозните“, по примера на брат си Отокар Палиев /цигулар в „Софийски солисти“/ завършва Държавна Музикална Академия, но със специалност ударни инструменти при Иван-Манто Загорски популярен музикант и тимпанист в софиската опера. Палиев работи като преподавател в музикалното училище, а по късно и в Музикалната Академия когато И.Загорски бива освободен по политически причини.

  • Д.Палиев развива широка концертна дейност главно с трио „Тинко Станчев“ /което се състои от ксилофон, пиано и акордеон/ както в България, така и в редица европейски страни, също така дълги години работи като тимпанист в Оркестъра на Националното Радио.
  • Той е първият български изпълнител занимаващ се с барабани и перкусии които получава научна степен доктор и професор по ударни инструменти.
  • Пише за почти всички основни ударни инструменти както соло така и с акомпанимент на пиано, етюди, пиеси, камерни произведения за перкусионен ансамбъл, театрална и филмова музика.
  • Създава собствен метод на преподаване, важен момент от които е например принципът за амбидекстрия /изравняването на лявата ръка по сила и сръчност с дясната/, редуването на ръцете, апликатурата при свирене на тимпани и др.
  • Изработва си собствен ксилофон както и различни малки инструментчета /най-често идиофонни/ както и насърчава учениците си в тази посока. Участва в настройването на камбаните в комплекса „Знаме на мира“ както и пише произведение за тях, което нарича „Концерт за камбани“, настройва своята колекция от метални и дървени клепала в хроматичен вид, както и различни звънци.
  • През 1972 година защитава дисертация за присъждане на научна степен „кандидат на изкуствознанието“ с труда си „Методика на обучението по ударни инструменти“.
  • Внася първия вибрафон в България.
  • Неговата докторска дисертация е публикувана през 1986 година в популярен вид под заглавието „Камбани, клепала и овчарски звънци в България“, като книгата съдържа не само снимки и информация за камбаните и клепалата, а и аудио запис на съответните в резултат на научната му експедиция из цялата страна, при която обикаля всички църкви и манастири.
  • През 1976 година създава свой собствен камерен перкусионен ансамбъл по подобие на така наречените „Страсбургски перкусионисти“ /първият професионален перкусионен ансамбъл в Европа/. Ансамбълът, който Палиев ръководи, е наречен „Полиритмия“ и се състои само от ударни инструменти. В него вземат участие студенти, завършили Музикалната академия, като и двете му дъщери.
  • Проф. Палиев журира множество конкурси за ударни инструменти, като гост лектор преподава в консерваториите в Страсбург и Сейнт Сов – Франция; Хамбург и Виртсбург-Германия; Тесалоники-Гърция; Люксембург, Полша, Русия и др.
  • Негови произведения са били избирани в програмата на най-престижния конкурс за ударни инструменти в Люксембург First International Competition for Percussion Ensembles-Luxembourg има негови публикации във Франция, Германия-издателство Simrock и в Америка-издателство Honeyrock, поддържал е връзки с различни композитори и професори по ударни извън страната, насърчавал е както своите ученици да свирят, така и българските композитори да пишат произведения за ударни инструменти, участва в различни огранизации като например световната перкусионна организация в САЩ Percussive Arts Society /P.A.S/, за която пише 2 публикации „Българска ритмика“ и „Ударните инструменти в България.“
  • Макар че преди него в консерваторията е имало още 3-ма преподаватели по ударни, поради своя огормен принос в сферата на ударните, Палиев е наричан от своите ученици и последователи основател на школата по ударни инструменти в България.

Емил Табаков споменава в свое интервю: ".. до появата на Палиев ние не знаехме какъв потенциал имат ударните инструменти и че може да се стига до такава виртуозност на тях.."

Jean Paul Vanderishe в статията си „Великите Перкусионисти“ – част от френската енциклопедия „Каво знаем за ударните инструменти“ пише:

"...Проф. Др. Д. Палиев свири, композира и преподава ударни инструменти в музикален стил ценен за цяла Европа. Той развива точно тези човешки качества които са най-важното нещо за музикалното изкуство...."

Школи[редактиране | редактиране на кода]

като автор[редактиране | редактиране на кода]

  1. Систематичен курс за ударни инструменти
  2. Метроритмичен буквар
  3. Систематичен курс за малък барабан
  4. Систематичен курс за тимпани
  5. Систематичен курс за забавна, танцова и народна музика /за комплект барабани/
  6. Школа за тъпан
  7. Систематичен курс за ксилофон, вибрафон, маримба и глокеншпил
  8. Ансамблови упражнения за ударни инструменти
  9. Пиеси за ксилофон

като съставител или редактор[редактиране | редактиране на кода]

  1. Транскрипции за ксилофон
  2. Пиеси за ударни инструменти от български композитори /1 и 2-част/
  3. Виртуозни студии за ударни инструменти

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методика на обучението по ударни инструменти
  2. Камбани, клепала и овчарски звънци в България

Композиции[редактиране | редактиране на кода]

Едни от най-емблематичните произведения на Палиев са:

  1. Картини от Страсбург /за перкусионен ансамбъл/
  2. Фолклорни сцени /за перкусионен ансамбъл/
  3. Картини от България /за перкусионен ансамбъл/
  4. Дяволски танц /тимпани, малък барабан, том-томи, идеофонни инструменти/
  5. Фолклорна сюита за тимпани /за тимпани/
  6. Фолклорна сюита за малък барабан / за малък барабан/
  7. Тринадесет вариации върху „Полегнала е Тудора“ / соло маримба/
  8. Сюита за тъпан / за тъпан/
  9. Студио Търговище-84 /соло за комплект барабани с акомапнимент на пиано/
  10. Игри и Миражи /пиеси за соло вибрафон/
  11. Шега /без музикални инструменти, изпълнителите използват подръчни средства найлонови торбички, пукане на балони и др./