Докса
Тази статия е за понятието в реториката. За планината в Гърция вижте Каракамен.
Докса (гръцки: δόξα) е гръцка дума, означаваща общо, общосподелено или популярно мнение, вярване, от нея произхождат модерните термини за ортодоксалност[1] и хетеродоксалност.[2] В реториката доксата е средство за формиране на аргументацията чрез позоваване на общото мнение, тя е използвана още от древногръцките реторици като средство за убеждаване.
Употреба на термина докса в социологията и антропологията
[редактиране | редактиране на кода]Пиер Бурдийо в своята книга „Скици върху теория на практиката“ (Outline of a Theory of Practice),[3] използва термина doxa, за да обозначи онова, което се приема за дадено в някое общество. Доксата, според Бурдийо, е вид опитност, чрез която „естественият и социалният свят изглеждат като само-очевидни“. Това обхваща всичко, което попада в обсега на границите на мислимото и изказуемото („светът на възможния дискурс“).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Harper, Douglas. Етимология на думата „orthodox“ // Онлайн етимологичен речник на английския език, ноември 2001. Посетен на 1 юли 2008.
- ↑ Harper, Douglas. Етимология на думата „heterodox“ // Онлайн етимологичен речник на английския език, ноември 2001. Посетен на 1 юли 2008.
- ↑ ((en)) Bourdieu, Pierre. 1977 [1972]. Outline of a Theory of Practice. R. Nice, transl. Volume 16. Cambridge: Cambridge University Press
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата doxa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |