Дракункулоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дракункулоза
Използване на кибритена клечка за премахване на гвинейски червей от крака на човек
Използване на кибритена клечка за премахване на гвинейски червей от крака на човек
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 B72
МКБ-9 125.7
База данни
eMedicine
ped/616
Мед. рубрики MeSH D004320
Дракункулоза в Общомедия

Дракункулозата, известна още като болест гвинейски червей (БГЧ), е инфекция, причинена от гвинейски червей (Dracunculus medinensis).[1] Човек може да се зарази при консумация на вода, която съдържа водни бълхи, заразени с ларвите на гвинейския червей.[1]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално заболяването протича без симптоми.[2] Около година по-късно заразеният започва да усеща пареща болка, когато женският червей образува мехур върху кожата, обикновено на някой от долните крайници.[1] След това червеят излиза от кожата в продължение на няколко седмици.[3] През това време е възможно заразеният да среща трудности при ходене или физическа активност.[2] Заболяването много рядко причинява смърт.[1]

Морфология на паразита

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Човекът е единственият известен организъм, който може да бъде заразен от гвинейски червеи.[2] Червеят е с широчина от един до два милиметра, а възрастната женска е с дължина между 60 и 100 cm (мъжките са много по-къси).[1][2] Извън човешкото тяло, яйцата могат да оцелеят до три седмици.[4] Преди това, те трябва да бъдат изядени от водни бълхи.[1] Ларвите във водните бълхи могат да оцелеят до четири месеца.[4] Това означава, че е необходимо заболяването да се проявява всяка година при хората, за да продължи да съществува в даден район.[5] Диагнозата за заболяването обикновено може да се постави въз основа на признаците и симптомите на заболяването.[6]

Превенция и лечение[редактиране | редактиране на кода]

Превенцията е възможна при ранна диагностика на заболяването и последващо предотвратяване на поставянето на раната в питейна вода.[1] Други начини за превенция включват: подобряване на достъпа до чиста вода или филтриране на водата, ако не е чиста.[1] Обикновено филтрирането през парче плат е достатъчно за предотвратяване на това заболяване.[3] Замърсената питейна вода може да се третира с химично вещество, наречено темефос, за да се унищожат ларвите.[1]

Срещу заболяването не съществува лекарство или ваксина.[1] Червеят може да бъде бавно отстранен в продължение на няколко седмици, като се навива около клечка.[2] Язвите по кожата, образувани от излизащия от нея червей, могат да се инфектират с бактерии.[2] Болката може да продължи месеци след отстраняване на червея.[2]

Епидемиология и история[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. са докладвани 148 случая на заболяването.[1] Това представлява понижение от 3,5 милиона случая през 1986 г.[2] Заболяването съществува само в четири държави в Африка, сравнено с наличие на заболяването в 20 държави през 80-те години на миналия век.[1] Най-засегнатата държава е Южен Судан.[1] Вероятно това ще бъде първото паразитно заболяване, което ще бъде заличено.[7]

Заболяването гвинейски червей е познато от древността.[2] То е споменато в египетския медицински Папирус на Еберс, който датира от 1550 г. пр.н.е.[8] Името дракункулоза произлиза от латински и означава „страдание с малки дракони“,[9] а името „гвинейски червей“ се появява, след като европейци стават свидетели на заболяването по крайбрежието на Гвинея в Западна Африка през 17 век.[8] Вид, подобен на гвинейските червеи, причинява заболяването при други животни.[10] Няма данни този вид да може да зарази човек.[10] Класифицира се като пренебрегвана тропическа болест.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Dracunculiasis (guinea-worm disease) Fact sheet N°359 (Revised). // World Health Organization. March 2014. Посетен на 18 март 2014.
  2. а б в г д е ж з и Greenaway, C. Dracunculiasis (guinea worm disease).. // CMAJ: Canadian Medical Association journal = journal de l'Association medicale canadienne 170 (4). Feb 17, 2004. с. 495 – 500.
  3. а б Cairncross, S. Why is dracunculiasis eradication taking so long?. // Trends in parasitology 28 (6). Jun 2012. DOI:10.1016/j.pt.2012.03.003. с. 225 – 30.
  4. а б Junghanss, Jeremy Farrar, Peter J. Hotez, Thomas. Manson's tropical diseases.. 23rd edition. Oxford, Elsevier/Saunders, 2013. ISBN 9780702053061. с. e62.
  5. Parasites – Dracunculiasis (also known as Guinea Worm Disease) Eradication Program. // CDC. 22 ноември 2013. Посетен на 19 март 2014.
  6. Cook, Gordon. Manson's tropical diseases.. 22nd ed.. [Edinburgh], Saunders, 2009. ISBN 9781416044703. с. 1506.
  7. Guinea Worm Eradication Program. // The Carter Center. Carter Center. Посетен на 1 март 2011.
  8. а б Tropical Medicine Central Resource. Dracunculiasis. // Uniformed Services University of the Health Sciences. Посетен на 15 юли 2008.
  9. Barry M. The tail end of guinea worm – global eradication without a drug or a vaccine. // N. Engl. J. Med. 356 (25). June 2007. DOI:10.1056/NEJMp078089. с. 2561 – 4.
  10. а б Junghanss, Jeremy Farrar, Peter J. Hotez, Thomas. Manson's tropical diseases.. 23rd edition. Oxford, Elsevier/Saunders, 2013. ISBN 9780702053061. с. 763.
  11. Neglected Tropical Diseases. // cdc.gov. 6 юни 2011. Посетен на 28 ноември 2014.