Дружество със съучастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дружеството със съучастие (ДС) е вид търговско дружество, непознато за българското законодателство, но с някои приложения в практиката. Този тип дружества са регламентирани в някои западноевропейски страни – Германия, Италия и Франция.

ДС се определя още като тайно, скрито анонимно тацитно дружество, тъй като в него има 2 обособени групи съдружници-явни(трябва да е поне един) и скрити (поне един). И явните и скритите съдружници могат да са както физически така и юридически лица, като явният задължително трябва да има качеството „търговец“ (но не е задължително за скрития съдружник).

Същност[редактиране | редактиране на кода]

ДС е хибрид между командитно дружество и дружество по Закона за задълженията и договорите (по известно като гражданско дружество). На практика ДС не е търговско дружество, няма задължение за вписването му в Търговски регистър, нито е юридическо лице. ДС съществува само в отношенията между скрития и явния съдружника. По отношения на третите лица няма никакво дружество. То няма своя фирма, предмет на дейност нито имущество. Във всички отношения с трети лица участва явния съдружник. Той поеме правата и задълженията, сключва сделките, носи отговорност.

ДС възниква на основата на договор между скрития и явния съдружник. Договорът за обрзуване на ДС е неформален и ненаименован (няма изрична законодателна уредба). С този договор скрития съдружник се задължава да направи вноска — парична или апортна, срещу което получва правото да участва в разпределението на печалбата от дейността на търговеца – явен съдружник. Вноската може да е участие във всички сделки на явния съдружник или само в някои. Скрития съдружник поема и част от реализираните загуби, обикновено до размера на направената вноска. Законодателствата, които допускат ДС посочват, че скрития съдружник може да участва само в печалбите но не и в загубите. Според българското законодателство това е недопустимо. В договора между скрития и явния съдружник се уреждат и други взаимоотношения като определяне на вида, срока, размера и начина на внасяне на вноската, начинът за разпределение на печалбите и загубите, контрол на скрития съдружник върху дейността на явния и други.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Дружеството със съучастие има чисто практическо приложение. Много често на един търговец му са нужни средства, но не желае или не може да тегли банкови заеми. Поради това той си намира скрит съдружник, който да осигури тези средства. Причините за участие на скрития съдружник могат да бъдат от различно естество: избягване на данъчно облагане, наложена забрана за съучастие в търговски дружества, избягване на нежелана публичност и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанов, Георги, „Търговско право“, ИК „Абагар“, ISBN 954-427-340-9