Дуги оток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дуги оток
Dugi Otok
Dugi otok 0392.jpg
Дуги оток
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 114,44 km²
Население (2011) 1655 жители
14,5 души/km²
Най-висока точка 337 m
Relief map of Croatia.png
44.0186° с. ш. 15.0292° и. д.
Местоположение в Хърватия
Дуги оток в Общомедия

Дуги оток (на хърватски: Dugi Otok) е хърватски остров в Адриатическо море, Централна Далмация, Задарска жупания.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Дуги оток („Дългият остров“) е най-големият и най-отдалеченият от брега остров в централната част на Далмация. Площта му е 114,44 км², дължината е 45 км, а ширината около 5 км. Дължината на бреговата му линия е 170,7 км. Най-високата точка е Вела Стража (337 м)[1]. Западното крайбрежие на острова е стръмно и отвесно докато на юг то е по-лесно достъпно и тук са разположени осем села, сред тях най-голямото е Сали.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е средиземноморски с дълго, горещо и сухо лято и мека и влажна зима със средна температура 6 °C през януари и 24 °C през август. Средната температура на морската вода е 12 °C през февруари и 23 °C през август. Средногодшната продължителност на слънчевото греене е около 2500 часа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Остров Дуги оток е бил населен от дълбока древност, за което свидетелстват и археологическите находки от палеолита, могилните погребения (курганите), следите от селищата на илирите. През 2011 г. в пещерата Влакно са открити следи от човешка дейност на хиляди години[2]. От III век пр.н.е. Дуги оток заедно с цяла Илирия е завладян от Римската империя.

През X н. е споменат във византийски източници (съчиненията на император Константин VII Багренородни) като Пизух, а през следващия XI век под името Тилагус, което в наше време е съхранено в названието на залива Телащица.

От XIV век е владение на Венецианската република чак до падането ѝ през 1797 г., когато става притежание на Австрия. След Първата световна война е част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а след разпада на Югославия през 1991 г. влиза в състава на независима Хърватия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Дуги оток е 1655 души (2011 г.)[3], обитаващи 12 крайбрежни села. Основният поминък на жителите на острова са риболов, прозводство на вино, сирене, зехтин, отглеждане на овце, туризъм.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Природен парк Телащица – намира се в южната част на острова до едноименния залив. Площта на парка заедно с акваторията му е 70,5 км². Заливът Телащица е един от най-големите и красиви на хърватските острови. Особен интерес представляват отвесните скали над морето, в които гнездят много птици, и соленото езеро, наречено Мир, известно с лечебната си кал;
  • Пещерата Страшна печ (Strašna peć) – най-голямата карстова пещера на острова;
  • Църквата посветена на Дева Мария в село Сали. Била построена през IX в., а по-късно през 1465 г. е изградена наново.
  • Морският фар Вели Рат – най-големият на Адриатическо море (42 м височина)[4].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]