Дъга на Струве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Геодезическа дъга на Струве
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Hammerfest Meridianstein.jpg

Северният край на дъгата. Хамерфест, Норвегия
В регистъраStruve Geodetic Arc
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение

Flag of Belarus.svg Беларус
Flag of Estonia.svg Естония
Flag of Latvia.svg Латвия
Flag of Lithuania.svg Литва
Flag of Moldova.svg Молдова

Flag of Norway.svg Норвегия
Flag of Russia.svg Русия
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of Finland.svg Финландия
Flag of Sweden.svg Швеция

Типнаучно
Критерииii, iv, vi
Вписване2005  (29-а сесия)
Геодезическа дъга на Струве в Общомедия
Южният край на дъгата. Село Стара Некрасовка, Украйна

Дъга на Стру̀ве се нарича верига от 265 геодезични знака (триангулачни точки), в които са поставени кубични каменни знаци с височина 2 м, създадена с цел да се определят параметрите на Земята, нейната форма и размери.

Започва от гр. Хамерфест, Норвегия - недалеч от нос Нордкап (ширина 70° 40′ 11″ с. ш.), и стигаща до с. Стара Некрасовка, Одеска област, Украйна - близо до река Дунав (ширина 45° 20′ 03″ с. ш.), образувайки дъга на меридиана с амплитуда 25° 20′ 08″.

История[редактиране | редактиране на кода]

Геодезичната дъга на Струве носи името на нейния създател руския астроном от немски произход Василий Яковлевич Струве (Фридрих Георг Вилхелм Струве), който организира и взема непосредствено участие в измерването.

Тя е измервана в продължение на 40 години – от 1816 до 1855 г. Данните са обработвани в Пулковската обсерватория край Петербург и в астрономическата обсерватория в Дерпт (дн. Тарту), ръководени от Струве.

Дъгата от геодезични знаци е създадена на териториите на Руската империя и тогавашната съюзна държава Швеция (включваща по онова време и днешна Норвегия). Общата дължина на веригата е над 2820 km.

Пунктове[редактиране | редактиране на кода]

Днес пунктове на дъгата могат да се открият на територията на Норвегия, Швеция, Финландия, Русия, Естония, Латвия, Литва, Беларус, Украйна и Молдова. Тези държави на 28 януари 2004 г. се обръщат към Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО с предложение за вписването на съхранените 34 пункта от дъгата в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО[1].

Карта на Дъгата на Струве
Норвегия
  • Фугленес в Хамерфест
  • Райпас в Алта
  • Лувдиидкохка в Каутокейно
  • Белясвери в Каутокейно
Швеция
Финландия
Църквата в Алаторнио, Финландия
Русия
Точка „Z“ на о-в Хогланд, Русия
  • Пункт Мякипяялюс – остров Хогланд
  • Точка „Z“ – остров Хогланд
Естония
Латвия
Литва
Беларус
Украйна
Молдова
  • Руд, Сорокски район

Източници[редактиране | редактиране на кода]